С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 2/2022 г. за приемане от Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса:
„Основание ли е за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по искове с правно основание чл. 57 от Закона за промишления дизайн във връзка с нарушение на правата върху промишлен дизайн наличието на висящо пред административен съд производство по обжалване на решението на председателя на Патентно ведомство на Република България за заличаване на регистрацията на същия промишлен дизайн?“
Предпоставките за образуване на тълкувателно дело са налице поради констатирана с определение по търговско дело № 2347/2020 г. на ВКС противоречива практика, обективирана в постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК определения.
В определения по ч.т.д. № 271/2018 г. на I т. о. на ВКС, ч.т.д. № 1587/2019 г. на I т. о. на ВКС и ч.т.д. № 1389/2019 г. на I т. о. на ВКС е прието, че след като отмяната и заличаването на регистрацията не засягат изпълнените влезли в сила решения по искове за установяване на нарушението на правото върху промишлен дизайн, респективно правото върху търговска марка, то производството по тези искове не следва да се спира на основание преюдициалност на спора за заличаване на регистрацията, тъй като това би имало за последица осуетяване на изпълнението на решенията за установяване на нарушението, което е в противоречие с чл. 30, ал. 2, т. 1 от Закона за промишления дизайн (ЗПрД), респективно с чл. 28, ал. 4, т. 1 от Закона за марките и географските означения (отм.), сега чл. 38, ал. 4, т. 1 от ЗМГО.
В определение по ч.т.д. № 2036/2019 г. на II т. о. на ВКС е възприето обратното становище – доколкото заличаването на регистрацията на дизайна има действие от датата на подаване на заявката (чл. 30, ал. 1 от ЗПрД), ако в хода на производството по предявени искове по чл. 57 от ЗПрД дизайнът, чието нарушаване се твърди, бъде заличен с решение на Патентното ведомство и по оспорването на това решение е налице висящо производство пред административния съд, последното се явява преюдициално по отношение на производството по исковете за нарушение и обосновава спиране на исковото производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Независимо че част от цитираната практика се отнася за искове за защита на правото върху търговска марка, предвид идентичната правна уредба на правните последици от заличаването на регистрацията на търговската марка и на промишления дизайн, тя се явява относима и към настоящия случай.