С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2023 г. за приемане от Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „Какъв е обхватът на дължимия според чл. 243, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 НПК съдебен контрол за законосъобразност и обоснованост на постановлението на прокурора, с което наказателното производство се прекратява на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 НПК, и съответно това постановление следва ли да съдържа изводи по фактите и правото относно деянието/деянията, съпътстващ тези изводи доказателствен анализ и посочване на ползваните доказателства?“
Тълкувателното дело е образувано по искане от председателя на ВКС поради констатирана противоречива практика на съдилищата. Със Закона за изменение и допълнение на НК (ДВ, бр. 7/2019 г.) са въведени допълнения в НПК, като е предвидено ново основание за спиране на наказателното производство – когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. При спиране на наказателното производство в тази хипотеза прокурорът изпраща препис от постановлението на пострадалия, като го уведомява за правата му да повдигне и да поддържа обвинение пред съда като частен тъжител. Ако в шестмесечен срок от получаване на съобщението пострадалият не подаде тъжба, прокурорът прекратява наказателното производство. Постановлението му подлежи на общо основание на съдебен контрол, доколкото съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК препис от него се изпраща на обвиняемия и на пострадалия, които могат да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа, а съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността му.
Според председателя на ВКС в постановените от тях актове по контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК съдиите в страната застъпват диаметрални становища относно обхвата на дължимия съдебен контрол за законосъобразност и обоснованост върху този акт и съответно относно неговото съдържание – следва ли то да включва изводи на прокурора по фактите и правото относно деянието/деянията, съпътстващ тези изводи доказателствен анализ и посочване на ползваните доказателства.
Нееднакво е разбирането на съдилищата относно това дали в тази хипотеза преценката за законосъобразност и обоснованост на прокурорския акт, дължима от съда, е ограничена до формалните предпоставки или пределите на упражнявания от съда контрол включват и проверка за пълнота на доказателствата и пропорционалност между тях и установените по делото фактически обстоятелства, респективно проверка за правилното прилагане на материалния и на процесуалния закон.
В искането на председателя на ВКС пише, че противоречивата практика може да се обособи основно в две групи. В съдебните актове от едната група се приема, че в посочената хипотеза прокурорът прекратява наказателното производство на формално основание – при липса на подадена в срок частна тъжба. Това обстоятелство определя и предметния обхват на проверката, която съдът дължи в производството по обжалване на постановлението на прокурора, като тази проверка следва да се ограничи до това дали е издадено постановление за спиране на наказателното производство, дали то е съобщено на пострадалия, респективно дали той е уведомен за правото му по чл. 80 от НПК и за срока, в който може да упражни това право, дали в този срок пострадалият е подал частна тъжба. Доколкото съдебният контрол е ограничен до проверка на формалната точност на прокурорския извод относно посочените обстоятелства, съдебните състави приемат, че съдът не обсъжда оплакванията на жалбоподателя по съществото на прекратяването на наказателното производство, а прокурорът не дължи изложение на фактически и правни изводи относно деянието/деянията, респективно доказателствен анализ.
Тезата в обратния смисъл споделя разбирането, че независимо от основанието за прекратяване на наказателното производство прокурорът е длъжен да съобрази акта си с изискването на чл. 199, ал. 2 от НПК към неговото съдържание и да изложи фактически констатации относно деянието/деянията, да посочи доказателствата, които установяват тези факти и правните си изводи за това, че престъплението не е такова от общ, а е престъпление от частен характер. Според поддържащите това разбиране съдебни състави съдебният контрол по чл. 243 от НПК се свежда до проверка на осъществената от прокурора дейност по съвкупна оценка на всички допустими и относими доказателства и доказателствени средства, при която се преценява правилността на фактическите изводи и тяхното правилно отнасяне към съответната материалноправна норма и съответно правилно прилагане на процесуалния закон – за съществени процесуални нарушения, допуснати при събирането и проверката на доказателствата, при осигуряването на средствата за защита и при изготвянето на постановлението за прекратяване.