С Определение № 1 от 25.03.2021 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2015 г. по описа на Върховния касационен съд (ВКС), Общото събрание на съдиите от Гражданската и Търговската колегии на ВКС и на Първа и Втора колегии на Върховния административен съд (ВАС) отклонява искането на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на съвместно тълкувателно постановление по въпроса: „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз?“.
По тълкувателното дело са проведени едно открито и пет закрити заседания. На 09.03.2017 г. производството е спряно до приключване на дело С-517/2016 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС), образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Варна, тъй като два от поставените въпроси засягат тълкувателното дело. На 31.01.2019 г. производството е възобновено поради произнасяне на СЕС по дело С-571/2016 г.
В хода на разглеждане на тълкувателното дело – на 29.11.2019 г., в бр. 94 на „Държавен вестник“ е обнародвано изменение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С новоприетата норма на чл. 2в законодателят регламентира реда за разглеждане на исковете за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС), определя компетентния съд, надлежните ответници и дължимите такси и разноски. Съгласно разпоредбата исковете за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1 от закона, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на ВАС, и по реда на Гражданския процесуален кодекс – в останалите случаи, като ответникът се определя по реда на чл. 7 от ЗОДОВ. В алинея 2 законодателят регламентира, че когато искът е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, ВАС или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод на административна дейност. За дължимите такси и разноски законодателят определя приложимост на чл. 9а и 10 от ЗОДОВ. С новата алинея 2 на чл. 4 регламентира солидарната отговорност на ответниците, а с алинея 2 на чл. 7 – изключение от регламентираната в алинея 1 местната подсъдност и функционалната подсъдност на върховните съдилища.
В мотивите на постановеното определение по тълкувателното дело се казва, че с оглед на настъпилата законодателна промяна искането се явява недопустимо, поради което следва да бъде отклонено.
По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.
Пълният текст на определението е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.