С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 2/2021 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по следните въпроси:
1) Какъв е обхватът на съдебната проверка по реда на чл. 463 ГПК относно законосъобразността на оспорваното разпределение – ограничен ли е съдът от оплакванията в жалбата или може служебно да провери законосъобразността на обжалваното разпределение?
2) Какви са правомощията на съда след отмяна на обжалвано пред него разпределение, изготвено от съдебния изпълнител, респективно след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение – да реши въпроса по същество, като сам извърши ново разпределение, или да върне делото на съдебния изпълнител, респективно на окръжния съд за извършване на ново разпределение?
3) Ползват ли се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство?
4) Представлява ли таксата „битови отпадъци“ привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД?
Тълкувателното дело е образувано по искане от председателя на Висшия адвокатски съвет поради съществуваща противоречива съдебна практика по поставените въпроси.
По първия формулиран въпрос в искането се посочва, че според преобладаващата част от съдебната практика в производството по чл. 463 от ГПК съдът не е ограничен от оплакванията в жалбата, а служебно проверява законосъобразността на разпределението, тъй като и правилата за привилегиите (чл. 136 от ЗЗД) са императивни. В някои съдебни решения се уточнява, че служебно се следи за прилагането на чл. 136, чл. 458 и чл. 459 от ГПК. Според застъпниците на второто становище съдът в производството по чл. 463 от ГПК действа като контролно-отменителна инстанция – т. е. извършва проверка и се произнася по законосъобразността на обжалваното действие на съдебния изпълнител само по изричните доводи, наведени в жалбите, сезиращи съда.
По отношение на втория въпрос в искането е посочено, че според едното становище при обжалване на разпределение и отмяна на обжалвания акт съдът сам решава въпроса по делото, като разполага с правомощия при установена неправилност да изготви ново разпределение. Според другото становище в практиката при установена незаконосъобразност на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение то следва да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение при съобразяване на дадените от съда задължителни указания.
По третия формулиран въпрос в искането е отбелязано, че според първото становище дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси, не представляват разноски, сторени от взискател, които да се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Според другото становище начислените и неплатени авансови такси се включват в т. 1 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД – разноски по изпълнението, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ГПК, съгласно която, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.
По четвъртия въпрос също е налице противоречива практика както на апелативните, така и на окръжните съдилища. Според първото становище вземането за неплатена такса „битови отпадъци“ не представлява привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Този извод се извежда от естеството на привилегиите, съответната на него невъзможност установяващите ги норми да се тълкуват разширително и характера на вземането за такса за битови отпадъци. Според второто становище вземането на общината за такса „битови отпадъци“ представлява привилегировано вземане по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. В доктрината също е обърнато внимание на съществуващата противоречива съдебна практика по този въпрос, като е даден превес на разбирането, че таксата „битови отпадъци“ не попада сред привилегированите вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.