С разпореждане на и. ф. председател на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 4/2021 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по следните въпроси:
Допустимо ли е касационно производство, останало висящо след частичен отказ по чл. 233 ГПК от спорното право пред ВКС, в резултат на което процесуално действие цената на предявения иск е под прага, установен в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК?
Какви са правните последици при частичен отказ от иск, заявен по реда на чл. 233 ГПК в касационното производство, относно частта от спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран, и останалата част от спорното право, по отношение на която не е налице десезиране по спора?
Образуването на тълкувателното дело се налага, след като с определения по граждански дела № 3940/2020 г. и № 68/2021 г. на ІІІ г. о. на ВКС, както и с протоколно определение по гр. д. № 1544/2020 г. на ІІІ г. о. на ВКС, на основание чл. 292 от ГПК съдебните състави са спрели производствата по делата и са предложили на ОСГТК да постанови тълкувателно решение по поставените въпроси, поради наличието на противоречива практика на състави на Върховния касационен съд.
Според едни състави на ВКС при частичен отказ от иск, заявен по реда на чл. 233 от ГПК в касационното производство, делото в тази част следва да се прекрати, въззивното решение да се обезсили, а по отношение на останалата част от спорното право делото следва да се разгледа по същество.
Според други състави на ВКС при частичен отказ от иск, заявен по реда на чл. 233 от ГПК в касационното производство, делото в тази част следва да се прекрати, въззивното решение и първоинстанционното решение в съответната част трябва да се обезсилят, а производството в останалата част, като висящо по жалба против решение, което е изключено от касационен контрол, да се прекрати.
Състав на ВКС е обосновал и трето правно разрешение по разглежданата категория дела, като е приел, че при частичен отказ от иска, заявен във фазата на производството по чл. 288 от ГПК, касационният съд трябва да зачете отказа, който води до намаляване на цената на иска и нередовност на касационната жалба, а при отказ по чл. 233 от ГПК след допускане на касационен контрол частичният отказ следва да бъде съобразен, но намаляването на цената на иска ще бъде без правно значение, предвид произнасяне на ВКС по редовността на жалбата след допускане на касационно обжалване и преминаването към производство по чл. 290 от ГПК.