С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2022 г. за приемане от Общото събрание на Търговската колегия на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „Какви обстоятелства съдът трябва да изследва и да взема предвид при разглеждане на исканията в производствата по чл. 536, ал. 1 ГПК вр. чл. 19 ЗТРРЮЛНЦ?“
Тълкувателното дело е образувано след постъпил във ВКС сигнал от Инспектората към Висшия съдебен съвет, в който се обосновава наличието на противоречива съдебна практика по въпроса.
Производството по вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е охранително. То бива инициирано пред Агенцията по вписванията с депозиране на заявление за вписване на нови обстоятелства или вписване на промени по вече вписани обстоятелства. Инстанционният контрол на подлежащите на обжалване актове в това производство се изчерпва с произнасянето на апелативен съд.
Законът (чл. 536, ал. 1 от ГПК) предвижда, че образуваното по постъпило заявление охранително производство се спира, когато: 1. има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт; 2. по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата, като в този случай съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на иска и производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен.
Противоречията в съдебната практика са формирани от различното разбиране за обсега на проверката относно обуславящото спирането исково производство – дали съдът преценява допустимостта на исковото производство или само констатира наличието на спор, последиците от който са обвързващи издаването на охранителния акт, заявен за вписване.
Сигналът на Инспектората към Висшия съдебен съвет съдържа позоваване на противоречията в множество съдебни актове, постановени от окръжни и апелативни съдилища, мотивите на които съдържат и разновидности в рамките на двете основни тези.