С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 1/2024 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС на тълкувателно решение по следния въпрос:
„Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат ли право да им се осигурява храна или левовата ѝ равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи?“
Тълкувателното дело е образувано по искане от министъра на вътрешните работи поради противоречива съдебна практика.
Правото на служителите на МВР да получават безплатна храна или левовата й равностойност е регламентирано в чл. 181 от ЗМВР.
Според част от съдебната практика по силата на закона – чл. 181, ал. 1 от ЗМВР – работодателят дължи левовата равностойност за полагаща се, но неосигурена храна, и на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Техният правен статут се урежда както от общия Закон за държавния служител (ЗДСл), така и от специалния ЗМВР. Приема се, че чл. 142, ал. 4 от ЗМВР следва да се тълкува във връзка с ал. 1, която разпоредба е обща, определя предметния обхват на закона, уреждащ принципите, функциите, дейностите, управлението, устройството на МВР и статута на служителите. Тази правна норма представлява общо положение, като разпоредбите на закона в отделните глави и раздели следва да се тълкуват с оглед и взаимовръзка с нея. Това разбиране обуславя заключението, че ЗДСл се прилага по отношение на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР само и единствено при липсата на изрично специално правило в ЗМВР, което би дерогирало общия закон. Изключването изцяло на статута на държавните служители от приложното поле на ЗМВР би противоречало на посочените в чл. 141 от ЗМВР общи принципи на управление на държавната служба. Приложимостта на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР към служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР произтича от обстоятелството, че текстът на нормата не разграничава категориите служители, които имат право да получават безплатна храна или левовата й равностойност, от което следва, че всички служители на МВР, включително и държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, имат такава привилегия. Допълнителен довод се извлича и от разпоредбата на чл. 181, ал. 5 от ЗМВР, която делегира на министъра на вътрешните работи с наредби да определя единствено условията и реда за предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1 – 3 от ЗМВР, но не и да ограничава кръга от служителите на МВР, които да получават безплатна храна или левовата й равностойност. Издадената въз основа на посочената законова делегация Наредба № 8121з-773/2015 г., както и ежегодно издаваните от министъра на вътрешните работи заповеди за определяне на размера на сумите за храна, независимо че имат за адресат единствено служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗМВР, са относими и приложими и спрямо държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
Някои съдебни състави, тълкувайки разпоредбата на § 69, ал. 6 от ПЗР на ЗИД ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.), касаеща служителите с преобразувани по силата на закона правоотношения, приемат, че ЗМВР изрично постановява, че на тези служители се дължи допълнително и занапред заплащане на левовата равностойност на храна. Качеството на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е единствената предпоставка, за да се активира правото му да получи от работодателя си храна или левовата й равностойност, предвидени в специалните разпоредби, уреждащи правния статус на лицата, работещи в системата на МВР. Тази теза се подкрепя и от последващото изменение на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР (ДВ, бр. 85 от 2020 г.), което при уреждането на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР изрично препраща към правото им по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР да получат безплатна храна или левовата й равностойност за упражняване на дейности, свързани със специфични условия на труд, както и към други изрично уредени в ЗМВР права и задължения на служителите на Министерството.
Според друго становище разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР е неприложима по отношение на държавните служители по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДСл, изпълняващи държавна служба в МВР. В чл. 142, ал. 4 от ЗМВР е изрично предвидено, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от същия закон се урежда с нормите на ЗДСл, както и с приложимите към тях изчерпателно изброени разпоредби на ЗМВР (чл. 56, чл. 151, ал.1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и чл. 233). Според действащата към момента правна уредба допълнително изплащане на левовата равностойност за храна се дължи само при условията на чл. 183, ал. 3 от ЗМВР, към който препраща чл. 142, ал. 4 от ЗМВР, т. е. на държавни служители, изпълняващи дейности, свързани със специфичен характер на труда. Законодателната цел на нормата на чл. 142, ал. 1 от ЗМВР е да разграничи служителите на МВР в различни категории, които да имат и съответния различен статут според това дали изпълняват специфични за Министерството функции (чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР) или функции, които са аналогични на тези в други администрации или държавни органи (чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР), или въобще на работници и служители, наети по трудов договор (чл. 142, ал. 1, т. 3 от ЗМВР).
Към тази група могат да бъдат причислени и съдебните актове, в които се приема, че на държавните служители на МВР, чиито служебни правоотношения са преобразувани в такива по ЗДСл по реда и при условията на § 69 от ПЗР на ЗИД ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР е нормативно включена в основната им заплата, не се начислява отделно, а представлява компонент на получаваното от тях основно месечно възнаграждение.