С разпореждане на председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2022 г. за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия и Търговска колегия на ВКС и Първа колегия и Втора колегия на ВАС по въпроса: „Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен, въззивен или касационен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд?“
За докладчици по делото са определени съдиите Камелия Ефремова и Здравка Първанова от страна на ВКС и съдия Галина Солакова от страна на ВАС.
По предложение на заместниците на председателя на ВКС и ръководители на Търговската и Гражданската колегии с разпореждане на председателя на съда от 18.02.2022 г. е образувано Тълкувателно дело № 2/2022 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен или въззивен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд?“
Според чл. 631, ал. 1 от ГПК с отправянето на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) съдът спира производството по делото, като определението не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.
Едни състави на ВКС приемат, че нормата на чл. 631, ал. 1 от ГПК е приложима само спрямо делото, по което е отправено запитване. Дори правният въпрос, с който е сезиран СЕС, да е обуславящ изхода на спора и по други дела, производствата по тях не подлежат на спиране поради необхващането им от хипотезите на чл. 631, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от ГПК. Други състави приемат, че ако правният въпрос, с който е сезиран СЕС, е обуславящ изхода на спора и по друго дело, производството по него подлежи на спиране. Някои квалифицират определението за спиране по чл. 631, ал. 1 от ГПК, други – по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Спирайки производството по делото, те постановяват преграждащо определение, срещу което постъпват частни жалби. По отношение на тях възниква допълнително противоречие, тъй като съставите, квалифициращи определението по чл. 631, ал. 1 от ГПК, разпореждат връщането им поради необжалваемост. Съставите, които квалифицират определението като такова по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, администрират движението на частните жалби.
В предложение от 25.02.2022 г. на председателя на ВАС е изразено становище, че са налице предпоставките по чл. 125, ал. 2 от ЗСВ за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, като е отправено искане в този смисъл. В предложението се посочва, че разпоредбите на чл. 229 и чл. 628 и сл. от ГПК са приложими и в съдебните производства пред ВАС и административните съдилища по силата на чл. 144 от АПК. Налице е противоречива практика по поставения въпрос и на състави на ВАС в случаите, в които административният съд прецени, че отговорът на СЕС по направено от друг съд преюдициално запитване е от съществено значение за правилното решаване на спора, поставен пред него, и спира производството по делото до произнасянето по преюдициалното запитване. По отношение на правото на обжалване на това определение за спиране на делото една част от съставите приемат, че определението за спиране на делото подлежи на обжалване с частна жалба, докато друга част – че не подлежи.