С разпореждане от 26.06.2020 г. бе образувано Тълкувателно дело № 2/2020 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) на тълкувателно решение по въпроса: „Допустимо ли е и при какви предпоставки да бъде допусната юридическа промяна на пола при установена транссексуалност на молителя?“
Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по гр. д. № 698/2020 г. състав на ІV гр. отделение на ВКС, на основание чл. 292 от ГПК, е спрял производството по делото и е предложил на ОСГК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос поради констатирана противоречива практика на състави на ВКС.
В решението по гр. д. № 2180/2016 г. на ІІІ гр. отделение на ВКС по въпроса „Медицинските мерки като хормонална терапия и хирургическа интервенция условие ли са за промяна на пола, включват ли се в предмета на делото и обуславят ли изхода му?“ е прието, че българското право допуска възможността за „смяна на пола“ на лицето, в какъвто смисъл са нормите на чл. 9 от Закона за българските лични документи, чл. 20, т. 6 и чл. 22, ал. 6, т. 5 от Правилника за издаване на български лични документи, пар. 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминацията. Предпоставките за промяна на вписания в акта за раждане пол на лицето следва да се изведат от характера на признатите и защитавани в чл. 8 от ЕКЗПЧ лични права, като се отчете сериозността на промяната за личността и обществото. Същото разрешение на въпроса е възприето в решенията на ІV гр. отделение на ВКС по гр. д. № 2316/2016 г., гр. д. № 1417/2018 г. и гр. д. № 4454/2018 г. В тях се посочва, че съгласно чл. 73 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред. Под промяна на данните за гражданското състояние на лицата следва да се разбира както промяна за отстраняване на допуснати грешки или непълноти, така и актуализиране с нови данни, които променят по същество смисъла на съставения вече акт. Според чл. 76, ал. 5 от ЗГР по административен ред не могат да се променят името на титуляря, с изключение на изрично предвидените в закона случаи, датата на раждане, брак или смърт и полът. Приема се, че е възможно да се нанесе промяна в съставен акт за гражданско състояние на лице въз основа на влязло в сила съдебно решение, допускащо промяна на първоначално вписания пол. В този смисъл е и постановеното решение на ЕСПЧ по сходен казус по делото „Б. срещу Франция“ от 25.03.1992 г. Съдът приема, че предпоставките за промяна на вписания в акта за гражданско състояние пол не са уредени в закона и поради това следва да се изведат от характера на признатите и защитавани лични права в чл. 8 от ЕКЗПЧ, съгласно който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на полово самоопределяне, което е част от свободата на самоопределяне.
Различно е разрешението, дадено с решението по гр. дело № 4104/2017 г. на ІІІ гр. отделение на ВКС, на въпросите дали може по съдебен ред да бъде променен съставен акт за гражданско състояние на български гражданин поради промяна на неговия пол и какви са обстоятелствата, при които е налице промяна на пола поради транссексуалност на лицето. Прието е, че при съставен акт за гражданско състояние на български гражданин законът допуска извършване на промяна относно пола само когато в охранително производство по чл. 38, ал. 4 от ЗГР съдът е констатирал невярно вписване на биологичния пол. Единствено такава грешка е материално-правното основание по съдебен ред да се допусне и съответна промяна в имената и единния граждански номер на българския гражданин в актовете за гражданско състояние. Според решението Конституцията на Република България възприема разбирането за бинарно съществуване на човешкия вид и разделението на хората по полов признак, а биологичното обяснение на понятието „пол“ като единственото включено в него. Така полът на българския гражданин се определя с раждането, а се изгубва със смъртта. В своята практика Съдът по правата на човека приема, че въпросът за нехарактерната полова идентификация (транссексуалността) попада в обхвата на защитата по чл. 8 от ЕСПЧ. Съгласно чл. 3а, § 1 и 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, зачитането на конституционната идентичност на държавите членки е сред основните принципи на Съюза. Тази идентичност очертава ядрото от ценности, заложено в националните конституции. То не подлежи на ревизия от наднационалния правен ред. Върховният касационен съд е приел, че когато понятието „пол“ се свързва с биологичния пол на индивида на конституционно ниво и това изразява конституционната идентичност на българската държава, от нея не следва да се очаква да зачете личния интерес на българския гражданин, когато той проявява принадлежност към пол, различен от биологичния. Конкурентните интереси могат да бъдат решени в полза на българския гражданин, който се е осъзнал като принадлежност към другия пол, само след съответна промяна на Конституцията и следваща след нея промяна в останалите национални закони. Съставът е приел, че следва да бъде изоставена практиката, приета с първата група съдебни решения.