С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) от 09.03.2023 г. бе образувано Тълкувателно дело № 2/2023 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по въпросите:
В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?
Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК?
Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?
Тълкувателното дело е образувано по предложение от председателя на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) и предложение от състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС (определение по гр. д. № 1836/2022 г.) поради противоречива съдебна практика.
Първият въпрос в предложението от ВАдвС е: „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?“. Според част от съдебната практика в случаите на множество солидарни длъжници по едно и също изпълнително дело прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение както на всички, така и само на някои от тях. Когато взискателят е предпочел да насочи принудителното изпълнение спрямо един от солидарните длъжници, бездействието по отношение на останалите е обвързано от предвидената в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК санкция – прекратяване на изпълнителното дело спрямо тях. Според другото становище солидарните длъжници дължат на кредитора едно и също задължение и той има право на избор срещу кого от тях да насочи изпълнението съгласно чл. 122 от ЗЗД. Извършените действия спрямо едно от солидарно задължените лица имат действие и спрямо останалите.
Вторият въпрос в предложението от ВАдвС е: „Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК?“. Според едното становище в съдебната практика при направено от взискателя искане за спиране/прекратяване, съдебният изпълнител е длъжен да постанови спиране/прекратяване на изпълнението, независимо какво е становището на присъединения взискател. Според другото становище спирането/прекратяването по искане на взискателя в хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК/чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК може да бъде осъществено само при наличието на съгласие на всички взискатели.
С определение по гр. д. № 1836/2022 г. състав на ІV г. о. на ВКС е спрял производството по делото и е предложил на ОСГТК да постанови тълкувателно решение по въпроса: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ поради наличието на противоречива практика на състави на Върховния касационен съд.
В част от съдебните решения е постановено следното: „С т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Давността, съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.“. Прието е още, че перемпцията е без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Според другото становище с разрешението по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК (отм.). Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение, всички предприети изпълнителни действия по него се обезсилват по право и дори да е имало такива и да са били от вида на посочените в чл. 116, б. „в“ ЗЗД, те не могат да доведат до прекъсване на давността.