С разпореждане от 26.06.2020 г. бе образувано Тълкувателно дело № 3/2020 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) на тълкувателно решение по въпроса: „По предявен по реда на чл. 108 от Закона за собствеността иск от съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху идеална част от имота?“
Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по гр. д. № 4773/2019 г. състав на І гр. отделение на ВКС, на основание чл. 292 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е спрял производството по делото и е предложил на ОСГК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос поради констатирана противоречива практика на състави на ВКС.
В решението по гр. д. № 643/2009 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК от тричленен състав на ІV гр. отделение на ВКС, по поставения въпрос за легитимацията на съсобственика да ревандикира целия имот от всяко лице, което го владее или държи без правно основание, е прието, че собственикът на част от имот не може да претендира владението нито държането от собственика на другата част от имота. Неговият ревандикационен иск ще бъде основателен в установителната част и изцяло неоснователен в осъдителната, тъй като другият съсобственик също има правата по чл. 31, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС). По отношение на другите съсобственици собственикът на част от имот може да иска само разпределение на ползването съгласно чл. 32 от ЗС.
В решението по гр. д. № 1299/2010 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК от тричленен състав на І гр. отделение на ВКС, пък по въпроса допустимо ли е предявяване на иск по чл. 108 от ЗС за ревандикиране на идеална част от съсобствен имот е прието, че съсобственик може да търси защита чрез иска по чл. 108 от ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее, без да има основание, тъй като основанието да се владее имотът е обусловено от обема на притежаваното право. Изложени са съображения, че исковете по чл. 32, ал. 1, чл. 32, ал. 2 и чл. 34 от ЗС не осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част – с първия иск правото на лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с втория се получава единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно, а третият иск цели ликвидиране на съсобствеността, но нито един от тези три иска не може да замести защитата, която дава искът по чл. 108 от ЗС, а именно предаване владението върху идеална част. Разрешение на поставения въпрос в същия смисъл е дадено и в решенията по гр. д. № 1179/2010 г. на І гр. отделение и по гр. д. № 238/2009 г. на ІІ гр. отделение.
В решението по гр. д. № 3560/2016 г. на І гр. отделение е прието, че искът за ревандикация може да се предяви не само срещу трето лице, но и срещу съсобственик, който ползва цялата вещ и не допуска ищеца да я ползва съобразно правата си. И само когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му. В тази хипотеза е прието, че търсената с иска по чл. 108 от ЗС защита може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл. 32 от ЗС.
Според решението по гр. д. № 4974/2013 г. на І гр. отделение само когато ползването не е разпределено, но е предявен иск за предаване владението на цялото дворно място при твърдение, че незастроената част е предназначена да обслужва сграда, построена в съсобственото дворно място, искането не може да бъде уважено частично срещу съсобственик за предаване владението на реална част от терена, защото всеки съсобственик притежава реални права върху мястото до размера на своята идеална част.