С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 3/2023 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС по следния въпрос, постановен в Определение № 2252/20.07.2023 г. по гр.д. № 2761/2023 г. на ВКС, III г.о., на основание чл. 292 ГПК: „Приложими ли са разпоредбите на чл. 78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК?“.
Произнасянето по този въпрос се налага поради наличието на противоречива практика на състави на ВКС. В определение по ч.гр.д. № 3895/2015 г., II г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, касационното обжалване е допуснато по въпроса: „Следва ли съдът да прилага автоматично нормата на чл. 78 ГПК и към производствата по спорна съдебна администрация, които се характеризират като неискови производства?“. Прието е, че производствата по спорна съдебна администрация на отношенията между родители и деца, в т.ч. и на лични отношения на близки с деца, не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми относно отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях намират приложение общите правила на чл. 78 от ГПК, според които отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. Доколкото администрацията на тези граждански правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки изключително от интереса на детето, то при уважаване на такъв иск и определяне размера на дължимите разноски е без значение обстоятелството, че съдът е определил режим, различен от поискания в исковата молба. При уважаване на такъв иск на ищеца не се дължат разноски единствено в хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК – когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако изрично признае иска. Това становище е споделено и в определения по ч.гр.д. № 1453/2023 г., IV г.о., ч.гр.д. № 3469/2020 г., IV г.о., ч.гр.д. № 2722/2017 г., III г.о., ч.гр.д. № 2355/2022 г., IV г.о., ч.гр.д. № 1154/2023 г., IV г.о. и ч.гр.д. № 1533/2023 г., III г.о.
Същевременно в определение по ч.гр.д. № 3423/2015 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, касационното обжалване е допуснато по аналогичния въпрос – „за присъждане на разноските по делата по спорна съдебна администрация, в частност тези по чл. 127, ал. 2 СК“. Съставът на ВКС е приел, че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 от СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. По тези съображения въззивното определение е отменено и е отхвърлено искането на жалбоподателката за присъждане на разноските за първоинстанционното производство по чл. 127, ал. 2 от СК. Същото становище е възприето и в определения по ч.гр.д. № 3812/2022 г. на ВКС, III г.о., ч.гр.д. № 4327/2018 г., III г.о. и гр.д. № 2857/2019 г., III г.о., в които е застъпеното становище, че в първоинстанционното производство по спорна съдебна администрация всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора, а при обжалване на решенията за въззивната и касационната инстанция се прилагат общите правила за разноските по чл. 78 ГПК.