С Решение № 321/04.06.2024 г. по наказателно дело № 77/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 01.12.2023 г. по в.н.о.х.д. № 217/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационна жалба на Донка Минкова. С присъда на Окръжен съд – Ловеч подсъдимата е призната за виновна за това, че на 28.01.2019 г. в качеството си на длъжностно лице – председател на ТЕЛК – Ловеч, приела дар – парична сума от 200 лв., която не ѝ се следва, за да извърши действие по служба. Наложено ѝ е наказанието „пробация“, включващо пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и „поправителен труд“ – всички за период от 2 години. С решението на Апелативен съд – Велико Търново присъдата е изменена в частта относно веществените доказателства, а в останалата част е потвърдена.
Съдебният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна. Оплакването за неправилно формулирано обвинение с внесения обвинителен акт поради неяснота относно мястото на извършване на деянието е неоснователно. Обвинителният процесуален документ е единен и се състои от обстоятелствена част и диспозитив, поради което неизписването в диспозитива на същия на населеното място, в което е осъществен процесният подкуп, при наличното пълно описание на това обстоятелство в неговата обстоятелствена част е достатъчно, за да се приеме, че подсъдимата е била информирана в пълнота за предявеното ѝ обвинение и не е била възпрепятствана да организира и реализира своята защита, поради което не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение.
Възражението срещу доказателствената оценка на гласните доказателствени средства, изходящи от свидетелите Иван и Маргарита К. и депозираните от подсъдимата, поради превратна интерпретация на първите и неоснователно игнориране на обективността на обясненията на Минкова също е неоснователно. Контролираният съд е анализирал детайлно показанията на свидетелите както относно вътрешната им устойчивост, така и посредством съпоставка с останалия доказателствен материал и правилно е намерил, че същите са истинни и правдиви и отразяват обективно поведението на подсъдимата по получаване на процесния неследващ ѝ се дар. Апелативният съд е съпоставил показанията на медицинския персонал на болницата, ангажиран с процедурата по издаване на решения на ТЕЛК – Ловеч, председателствана от подсъдимата, и правилно е намерил, че инкриминираното решение е получено от свидетеля Иван К., без при издаването му да е спазен редът за преглед и освидетелстване на пациенти, който е бил установен. Иван К. се е явил в болничното заведение в по-късен час от този, който му е бил посочен в уведомлението за явяване пред комисията, и без да е бил подлаган на личен преглед или да са били обсъждани представените от него документи от членовете на комисията, е получил решението същия ден в 13.00 ч. по указание на подсъдимата.
„Не се намери за основателно и възражението от жалбата за превратна интерпретация на показанията на свидетелите К. за срещата им с подсъдимата на процесната дата, както и относно целта на даването на инкриминираната парична сума. Прочитът на показанията на свидетелката Маргарита К. показва, че контролираните съдилища са ги оценили съобразно действителното им съдържание и смисъл. В приобщените показания пред съдия от досъдебната фаза се съдържа детайлно обяснение на причината за даването на паричната сума – получаване на решение на ТЕЛК с инвалидност над 50% за нейния съпруг, както К. е посочила „не да се подсигурим, а да има реални факти“, пише в решението на ВКС.
В мотивите на касационния съд се посочва, че материалният закон е приложен правилно. Субект на активния подкуп по чл. 301 от НК е длъжностно лице, което действа в рамките на своята служебна компетентност с користна цел, в настоящия случай – като приеме неследващ му се дар, за да изпълни служебно задължение. „Подсъдимата Минкова е годен субект на престъплението по чл. 301 от НК, тъй като при осъществяване на функциите на председател на ТЕЛК е осъществявала дейност по извършване на медицинска експертиза относно намалената работоспособност на свидетеля К., а не е действала в качеството си на лекар, който извършва лечебна дейност, в които случаи медицинският персонал няма длъжностно качество“, категорични са върховните съдии. Длъжностното качество на подсъдимата правилно е квалифицирано по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „а“ от НК като лице, което изпълнява служба в държавно учреждение, с оглед структурата и функциите на териториалните лекарски комисии, които се откриват и закриват съгласувано с министъра на здравеопазването като представител на изпълнителната власт. Изпълнителното деяние на престъплението правилно е определено под формата на приемане на подкуп, която квалификация съответства на фактите по делото за поведението на подсъдимата, която е придобила владението върху облагата, предмет на подкупа, и след това е изразила отношението си към вече получената облага, като се е съгласила да извърши исканото действие по служба, в случая да издаде решение на ТЕЛК със съответен процент инвалидност.
Съдебният състав на ВКС не приема и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Продължителността на пробационните мерки е съобразена с високата степен на обществена опасност на извършеното деяние с оглед засягането на обществените отношения, свързани със здравното социално осигуряване на гражданите и правата им да бъдат компенсирани при получаване на професионално увреждане на здравето или при загуба или намаляване на тяхната работоспособност. Донка Минкова е осъществила състава на престъплението в качеството ѝ на председател на ТЕЛК, което е допълнително укоримо обстоятелство и правилно е намерило отражение при определянето на размера на съответната санкция. Наложената пробационна мярка „поправителен труд“ е съобразена с текста на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, поради което не е определена в нарушение на закон. Същата е постановена да се изпълнява по местоработата на подсъдимата в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, поради което върховните съдии я преценяват като напълно съответна на тежестта на деянието и личността на подсъдимата.