С Тълкувателно решение № 1/2020 от 15.03.2024 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК.
Тълкувателното дело е образувано по повод неправилна съдебна практика по въпроса: „Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение осъществява ли състава на чл. 252, ал. 1 от НК?“.
Нормата на чл. 252, ал. 1 от НК предвижда наказателна отговорност за всеки, който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, както и платежни услуги, за които се изисква такова разрешение. В съдебната практика преимуществено се поддържа тезата, че предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично влогонабиране, осъществява от обективна страна състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК. Становището се основава на разбирането, че кредитирането е банкова сделка; че не изисква изследване на въпроса за произхода на средствата, с които се извършва; че за осъществяването му по занятие лицето се нуждае от съответно разрешение/лиценз.
В тълкувателното решение се посочва, че промените в специализираното законодателство – Закона за банките (отм.), Закона за кредитните институции (ЗКИ), Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за пазара на финансовите инструменти и др., необходимостта от синхронизиране с изискванията на правото на Европейския съюз и решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-427/22, постановено по отправено от ВКС преюдициално запитване, налагат преосмисляне на съществуващата съдебна практика.
Бланкетният характер на разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НК препраща към ненаказателни нормативни актове за определяне съдържанието на понятията за „банкови“, „застрахователни“ и други „финансови сделки“, „платежни услуги“ и „електронни пари“, както и относно разрешителния режим за осъществяването им. В чл. 2, ал. 1 от ЗКИ се дефинират два вида кредитни институции като банка: в т. 1 – юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, и в т. 2 – юридическо лице, което извършва някоя от дейностите по чл. 6, ал. 2, т. 3 и 6 от Закона за пазарите на финансови инструменти, което не е дилър на стоки или квоти за емисии, предприятие за колективно инвестиране, застраховател или презастраховател, и отговаря на посочените в закона допълнителни условия.
Според върховните съдии поставеният въпрос изисква анализ на същността на първия вид кредитна институция – „банка“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКИ. Хронологичното изследване на нормите от банковото законодателство, които определят понятието „банка“, дава основание за заключението, че тя се характеризира чрез извършването на типичните, неразривно свързани в кумулативно единство банкови дейности – публичното привличане на влогове или други възстановими средства и предоставянето на кредити или друго финансиране за своя сметка и за собствен риск. Включването им в определението за „банка“ е обвързано от законодателя с използването на съюза „и“, за да очертае същностните характеристики на банката като кредитна институция, кумулираща паричен ресурс чрез депозити, който да се предоставя като заеми, с „основна задача да се създаде връзка между спестяването и инвестирането“ (т. 62 от решението на СЕС по дело С-427/22). В подкрепа на извода за взаимосвързаност на двата вида дейности са и формулираните в чл. 1, ал. 1 от ЗКИ цели на закона, който урежда условията и реда за лицензирането, осъществяването на дейността, надзора и прекратяването на кредитните институции „с цел да се осигури стабилна, надеждна и сигурна банкова система и защита интересите на вложителите“. Това разбиране е идентично по съдържание с разпоредбата на чл. 4, § 1, т. 1, б. А от Регламент (ЕС) № 575/2013 на ЕП и на Съвета от 26.06.2013 г., съгласно която „кредитна институция“ означава предприятие, чийто предмет на дейност включва извършването на публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставянето на кредити за своя сметка.
В тълкувателното решение се казва, че изискването към банката като кредитна институция да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, както и изключително банковият характер на публичното влогонабиране, обуславят извода, че от гледна точка на съставомерността по чл. 252, ал. 1 от НК отпускането по занятие на заеми срещу лихва със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, по естеството си не може да се квалифицира като банкова сделка, респективно дейност. В подкрепа на това становище е и отреденото от законодателя място на разпоредбата на чл. 252 от НК в Глава шеста, Раздел ІV от НК „Престъпления срещу паричната и кредитната система“. Тя предоставя наказателноправна закрила на обществените отношения, свързани със законосъобразното функциониране на паричната и кредитната система, в частност стабилността на банковата система, с акцент върху защитата на вложителите. Направените изводи са идентични със съображенията, изложени в решението на СЕС по дело С-427/22.
Разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НК препраща към извъннаказателното законодателство и относно реда за получаване на разрешение. Като анализират нормативната уредба, върховните съдии обобщават, че разпоредбата изисква съобразяване с правилата за получаване на лиценз за осъществяване по занятие на банкови, застрахователни или на други финансови сделки, както и платежни услуги или издаване на електронни пари, за които се изисква такова разрешение. В светлината на отправеното питане това означава, че режимът, при който се извършва кредитиране (заемане на средства) по занятие като банкова дейност, успоредно с публично влогонабиране, е разрешителен (лицензионен). Законът за кредитните институции предвижда възможност кредити да се предоставят и от финансови институции, които не са кредитни институции, когато средствата не са набрани чрез публично привличане на влогове. За извършване по занятие на тази дейност финансовата институция трябва да бъде вписана в регистър на БНБ, ако една или повече от дейностите по чл. 3а, ал. 1 от ЗКИ е съществена за нея. Изискванията за „същественост“ са посочени в чл. 13 на Наредба 26/2009 г. за финансовите институции. В случаите, когато тази дейност не покрива критериите за същественост или е между свързани лица, тя се извършва при общ режим. Освободени от задължение за регистрация са и лицата, които извършват кредитиране само като спомагателна услуга във връзка с друга дейност, за която са лицензирани.
В тълкувателното решение пише: „Следователно кредитирането със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове, като „финансова сделка“, която не е изключително банкова, може да се осъществява по занятие и от финансова институция при условията на „регистрационен“ или „общ“ режим. Това означава, че извършването на финансови сделки по занятие, без съответна регистрация, не може да се приравни на извършването им без разрешение, какъвто смисъл се влага в чл. 252 от НК. В още по-голяма степен не може да се търси идентичност между лицензионния и общия режим. Отнасянето на чл. 252 от НК за сделки и дейности, за които е предвиден регистрационен (или общ) режим, представлява недопустимо разширително тълкуване на обхвата на нормата“. Нарушавайки установените правила за извършване на съответни сделки по занятие при регистрационен или общ режим, лицето осъществява административно нарушение, което се санкционира по реда на чл. 152 и сл. от ЗКИ, уточняват върховните съдии.
По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.