С Тълкувателно решение № 1/2023 от 25.07.2023 г. по Тълкувателно дело № 1/2023 г. Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
„Съдебният контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК обхваща не само законосъобразността на констатацията за наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК, но и обосноваността и законосъобразността на изводите на прокурора има ли извършено деяние и съставлява ли то престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.
Това постановление следва да съдържа както изводите на прокурора за наличие на формалните предпоставки за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК, така и констатациите му по фактите и правото относно деянието/деянията, съпътстващ тези изводи доказателствен анализ и посочване на ползваните доказателства относно установените обстоятелства.“
Според чл. 243, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) прокурорът прекратява наказателното производство в хипотезата на чл. 24, ал. 6 от кодекса – когато, в случаите на спряно наказателно производство при установяване, на досъдебното производство, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия (чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК), пострадалият от престъплението не подаде тъжба по реда на чл. 81 от НПК в шестмесечен срок от получаване на съобщението за спиране.
Тълкувателно дело № 1/2023 г. е образувано по искане от председателя на ВКС до ОСНК за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „Какъв е обхватът на дължимия според чл. 243, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 НПК съдебен контрол за законосъобразност и обоснованост на постановлението на прокурора, с което наказателното производство се прекратява на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК и съответно, това постановление следва ли да съдържа изводи по фактите и правото относно деянието/деянията, съпътстващ тези изводи доказателствен анализ и посочване на ползваните доказателства?“
По така поставения въпрос в съдебната практиката съществуват две противоречиви становища. Според едното от тях не е необходимо в постановлението по чл. 243, ал. 1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК представителят на държавното обвинение отново да излага своите изводи по фактите и правото и да анализира доказателствата, след като е сторил това в постановлението за спиране на наказателното производство. Според другото становище не е достатъчно в постановлението за прекратяване на наказателното производство на разглежданото основание да бъде направена преценка за наличие на формалните предпоставки за прекратяване на наказателното производство; в него следва да бъдат обективирани както изводите на прокурора, че има извършено престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, така и анализът на доказателствата, обосноваващ тези изводи, защото те също са предмет на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на прокурорския акт.
ОСНК на ВКС приема за правилно второто становище. Основанието за прекратяване на наказателното производство, с което е свързан предметът на тълкуване, е специфично и представлява финализиращ елемент от сложен фактически състав, който включва следните юридически факти: извършено деяние, съставляващо престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия; наличие на постановление за спиране на наказателното производство; надлежно уведомяване на пострадалия, че ако желае наказателната отговорност на дееца за това деяние да бъде реализирана, следва да подаде тъжба в шестмесечен срок; пасивно поведение на пострадалия, вследствие на което в шестмесечния срок от получаване на съобщението за спирането на наказателното производство не е депозирана тъжба в съответния първоинстанционен съд. Този процесуален ред е предназначен да осигури баланс между необходимостта от защита на правата и законните интереси на лицата, пострадали от престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, от една страна, и спазването на забраната за повторно съдене и наказване на едно лице за същото деяние в хипотезата, когато прокурорът се окаже некомпетентен да разследва и да докаже извършеното престъпление, от друга. Законодателят не е установил самостоятелни изисквания към съдържанието на прокурорския акт, които да се отнасят единствено до тази хипотеза на прекратяване на наказателното производство. Върховните съдии са категорични, че и в този случай постановлението следва да бъде мотивирано, а по общо правило мотивите следва да съдържат изводите на представителя на държавното обвинение относно установените обстоятелства, тези за доказателствата, въз основа на които са направени фактическите му констатации, и съображенията му по приложимия материален закон, установяващи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
Необходимостта прокурорът да изложи в постановлението за прекратяване на наказателното производство своите изводи по фактите произтича и от принципа nе bis in idem – забраната за повторно съдене и наказване на лицето, срещу което е водено прекратеното наказателно производство. За да бъде тази забрана ефективно средство за защита, трябва да съществува яснота относно деянието, разбирано като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, което позволява да се направи законосъобразен извод за наличието на фактическа идентичност или съществено сходство на конкретно осъщественото от дееца поведение.
Според ОСНК на ВКС допълнителен аргумент в подкрепа на застъпеното в тълкувателното решение становище е липсата на специални правила, които да въвеждат различен ред и основания за атакуване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, въпреки спецификите на коментираното основание. Така възприетото становище върховните съдии мотивират и с обстоятелството, че абсолютно основание за отвод на съда, каквото е произнасянето с определение за прекратяване наказателното производство, се отнася и за случаите на съдебен контрол върху постановленията на прокурора по чл. 243 от НПК, който, с оглед изискването на закона за произнасяне от съда по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, предполага навлизане по съществото на делото и изразяване на становище във връзка с извършеното деяние, неговия автор и правната му квалификация.
В тълкувателното решение се приема, че отразяването на изводите на прокурора по фактите и правото, включително и относно реда на осъществяване на наказателното преследване, в предхождащото прекратяването постановление за спиране на производството, както и принципната възможност за обжалване на това постановление, не дават основание за ограничаване съдържанието на постановлението за прекратяване на наказателното производство в обсъжданата хипотеза.
Според върховните съдии правото на защита на обвиняемия, ако на досъдебното производство такъв е бил привлечен, също би се оказало съществено накърнено, ако съдебният контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство не обхваща и обосноваността и законосъобразността на изводите на прокурора досежно престъпната деятелност.
При очертаване обхвата на дължимия съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство в посочената в тълкувателното решение хипотеза следва да се отчита, че в момента, в който констатира, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, прокурорът губи компетентността си да извършва каквито и да било действия по разследването. Ето защо съдебният контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство на посоченото основание следва да обхваща и обосноваността и законосъобразността на изводите на прокурора има ли извършено деяние и съставлява ли то престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в сайта на ВКС – секция „Тълкувателни дела“.