Върховен касационен съд

Уеб браузeрът ви е много стар и сайтът не се изобразява правилно

ПРЕСОФИС

Новини и официални съобщения на ВКС

 

ВКС постанови тълкувателно решение по въпрос за неналагането при някои престъпления по транспорта на кумулативно предвиденото в чл. 343г от НК наказание „лишаване от право да се управлява МПС“

С Тълкувателно решение № 1 от 13.04.2023 г. по Тълкувателно дело № 1/2022 г. Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

Разпоредбата на чл. 343г от НК по отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК не изключва приложението на чл. 55, ал. 3 от НК в случаите, в които основното наказание за извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК е определено при условията на чл. 55 от НК.

Тълкувателното дело е образувано по искане от главния прокурор, в което се обосновава наличието на противоречива съдебна практика.

Според чл. 343г от НК във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 (да се упражнява определена професия или дейност). Съгласно чл. 55 от НК при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най-ниския предел или го заменя. В ал. 3 се казва, че в тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

В съдебната практика са формирани две становища. Според първото разпоредбата на чл. 343г от НК не изключва приложението на чл. 55, ал. 3 от НК, когато наказанието е определено при хипотезата на чл. 55 от НК. Според второто нормата на чл. 343г от НК изключва приложението на чл. 55, ал. 3 от НК, когато наказанието е определено при условията на чл. 55 от НК. Основното различие в двете становища се свежда до начина, по който се тълкува употребеният от законодателя израз в чл. 343г от НК „във всички случаи“.

Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС приема за правилно становището, според което изразът има за цел да обхване всички състави на транспортни престъпления, изброени в чл. 343г от НК, които са четири: чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК. Използваният от законодателя израз семантично е равнозначен на израза „в тези случаи“ (в изброените такива) се налага кумулативно по-леко наказание: „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Формулировката, използвана в чл. 343г от НК, позволява да се обобщят всички състави на транспортни престъпления, включени в тази норма, за които наред с основното наказание „лишаване от свобода“ се предвижда допълнително кумулативно наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“.

В мотивите на тълкувателното решение са проследява хронологично уредбата, свързана със санкционирането на транспортните престъпления в наказателния закон. Според върховните съдии проследяването на измененията в Наказателния кодекс дава основание да се направи извод, че законодателят е избрал обобщаващ подход при създаване на чл. 343г от НК, като е целял в една разпоредба да включи случаите, при които се налага кумулативно наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ при извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б, чл. 343в, ал. 1 от НК.

Върховните съдии са категорични, че приложението на чл. 55, ал. 3 от НК в случаите по чл. 343г от НК би могло да бъде изключено, ако двете норми се намират в съотношение на специална към обща такава. Член 343г от НК не носи белезите на специална разпоредба и не би могла да дерогира чл. 55, ал. 3 от НК, тъй като между тях не се поражда конкуренция. Спецификата на чл. 343г от НК я очертава като норма от особената част на НК, имаща за цел да обхване хипотезите, при които се налага кумулативно по-леко наказание наред с основното такова. Разпоредбата на чл. 55 (и ал. 3) от НК се намира в общата част на НК и доколкото в закона липсват ограничаващи приложението ѝ правила, тя се явява универсално приложима към нормите от особената част. В мотивите на тълкувателното решение се казва: „Неприемливо е разбирането, че използваният в чл. 343г от НК израз „във всички случаи“ има за цел да предвиди, че налагането на допълнителното наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ е императивно и не зависи от приложението на чл. 55 от НК. Разбирането би могло да бъде споделено само при наличие на такава формулировка в закона, която изрично съдържа забрана за приложение на чл. 55, ал. 3 от НК в случаите по чл. 343г от НК. Доколкото в Наказателния кодекс липсва правило, ограничаващо чл. 55, ал. 3 от НК, отнесено към чл. 343г от НК, съдът разполага с правомощие да прецени дали да определи допълнителното по-леко наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, когато е наложил основното наказание при условията на чл. 55 от НК.“

Налагането на наказание като специфична правосъдна дейност се основава на принципите на законност и индивидуализация на наказанието. Принципът на законност се проявява по два начина. Първо, въз основа на правната квалификация се установяват санкционните последици от деянието, тоест какво е предвиденото наказание, дали то е единично или съдържа комплекс от санкции. Съдът взема предвид и нормата на чл. 343г от НК с оглед налагане на кумулативното наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Второ, съдът отмерва наказанието в пределите, определени от санкционната част на материалната наказателноправна норма, съдържаща състав на престъпление. Наред с това прилага и разпоредби от общата част, които имат отношение към извършеното престъпление.

При определяне на наказанието се прилага принципът за индивидуализация, който изисква да се съобразят установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и да се постигне съответствие на наложеното наказание със спецификата на конкретния случай. Този принцип предполага да бъдат реализирани целите по чл. 36 от НК, а наказанието да отговори на законовия критерий за справедливост по чл. 348, ал. 5 от НПК. Независимо че нормата на чл. 55 от НК систематично предхожда чл. 56 и 57 от НК, тя се прилага след установяване на релевантните за наказателната отговорност обстоятелства, когато съдът приеме, че са налице многобройни и/или изключителни смекчаващи обстоятелства, респективно, когато бъде направен положителен извод относно втората кумулативна предпоставка на чл. 55 от НК. Когато съдът определи основното наказание при условията на чл. 55 от НК, той може да реши да не наложи допълнителното по-леко наказание, като приложи ал. 3. Това е в съответствие с принципите за определяне на наказанието и преди всичко с принципа за индивидуализация и привеждане на наказанието в съответствие с особеностите на конкретния случай.

СЪДЕБНА ПРАКТИКА
Тълкувателни дела Дела с изключителна значимост и интерес Дела за организирана престъпност Дела за корупционни престъпления Регистър на делата срещу журналисти и медии Регистър на делата за трафик на хора Уведомления за разследване на главния прокурор или на негов заместник Регистър на отводите Искания до Kонституционния съд Преюдициални запитвания Формуляри Национално бюро за правна помощ
ЗА СЪДА
Състав и структура Нормативна уредба Декларации ЗПКОНПИ Документи ЗДОИ Документи ЗЗЛД История на ВКС Анализи и доклади Конкурси Профил на купувача Учебни и почивни бази Ведомствени жилища
СЪДЕБНА ПАЛАТА
Обща информация История и архитектура