С Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 05.01.2022 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
При иск по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС), предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца.
Тълкувателното дело е образувано по предложение на състав на ВКС поради констатирана противоречива практика по чл. 290 от ГПК на състави на ВКС.
В съдебната практика се застъпват няколко становища. Според едното съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 от ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее, без да има основание, тъй като основанието да се владее имотът е обусловено от обема на притежаваното право. Нито един от исковете по чл. 32, ал. 1, чл. 32, ал. 2 и чл. 34 на ЗС не може да замести защитата на съсобственика, която му дава искът по чл. 108 от ЗС – предаване владението върху идеална част.
Налице е и становище в обратния смисъл, съгласно което собственикът на част от имот не може да претендира нито владението, нито държането от собственика на друга част от имота. По отношение на другите съсобственици собственикът на част от имот може да иска само разпределение на ползването съгласно чл. 32 от ЗС.
Според друго становище, когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му. В тази хипотеза търсената с иска по чл. 108 от ЗС защита може да бъде постигната едва след разпределение на ползването по реда на чл. 32 от ЗС.
Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС приема за правилно първото становище. В мотивите се посочва, че съгласно чл. 30 от ЗС съсобственост е налице, когато правото на собственост принадлежи общо на две или повече лица. При обикновената (дялова) съсобственост всеки носител на общото право на собственост има точно определена идеална (мислена) част от него. Дори когато са различни по размер, правата на отделните съсобственици са еднакви по своята същност. Всеки съсобственик притежава, макар и в обем на припадащата му се идеална част, всяко едно от трите правомощия, които дава вещното право на собственост – владение, ползване и разпореждане с вещта. Правомощието владение е най-характерният и съществен елемент от съдържанието на единното субективно право на собственост. Упражняването му е предпоставка за пълноценно реализиране и на другите правомощия на собственика. Затова лишаването на титуляра от правната възможност да осъществява фактическата власт върху вещта е сериозно посегателство върху неговото право на собственост.
„Ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС е средство за съдебна защита на правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Не може да се приеме, че това средство за защита принадлежи единствено на изключителния собственик или на съсобственика срещу трето за съсобствеността лице, но не и на съсобственика в случаите, когато владението на последния е било отнето от друг съсобственик. Такова неравностойно третиране не намира подкрепа в закона и влиза в противоречие с принципа за всестранна и пълна защита на правото на собственост“, се казва в мотивите на тълкувателното решение.
Тъй като правомощието на съсобственика да владее е елемент от правото му на собственост върху идеална част, с иска по чл. 108 от ЗС, предявен срещу друг съсобственик, той може да брани същия обект – съответната идеална част, върху която съществува и правото му на собственост. Върховните съдии са категорични, че нито един друг иск не може да замести защитата, която дава на съсобственик срещу друг съсобственик ревандикационният иск – предаване владението върху идеална част от недвижимия имот (наред с признаване правото му на собственост на притежаваната идеална част).
В мотивите на тълкувателното решение се посочва още, че интерес от иск по чл. 108 от ЗС ще е налице както когато ответникът упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява фактическа власт съобразно правата му, така и когато владението на ищеца не е отнето напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на ответника, доколкото основанието да се владее един имот е обусловено от обема на притежаваното право. Принудителното изпълнение на съдебното решение, с което е уважен ревандикационният иск, става чрез съставяне на протокол от съдебния изпълнител за въвод във владение на съответната идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота.
„Ако бъде изцяло отречена възможността за уважаване на искането за предаване владението върху претендираната идеална част, това би означавало да се отрече и осъществяването на съвместно владение на имота (освен в случаите на доброволно такова), да се насърчи и на практика защити завладяването на имота от един или няколко съсобственици, при неспазването от тяхна страна на законовите задължения по чл. 31, ал. 1 от ЗС; съсобствениците, завладели първи имота, да се окажат с повече права от останалите“, пишат върховните съдии.
По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.