С Тълкувателно решение № 6/2020 г. от 20.05.2022 г. по Тълкувателно дело № 6/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижими имоти.
Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречива практика на двете колегии на ВКС по въпроса дали подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 от ГПК за възлагане на недвижими имоти.
Според едното становище съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на отмяна подлежат само актовете, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което по отношение на възлагателните постановления, представляващи актове на съдебния изпълнител, се прилага същият режим като при решенията, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител и те не подлежат на отмяна по реда на Глава ХХІV „Отмяна на влезли в сила решения“от ГПК.
Другото становище е, че по отношение на възлагателните постановления следва да бъде прилагано разбирането, формирано с Решение № 90/1972 г. на ОСГК и ППВС № 2/1977 г., и те подлежат на отмяна по молба на участниците в изпълнителното производство.
Според ОСГТК правилно е първото становище. Върховните съдии посочват, че следва да бъде споделено разбирането на процесуалноправната теория и на практиката за публична продан – като едностранен акт на принудително изпълнение на съдебния изпълнител, който има характеристиката на принудителна продажба. „Този извод се налага поради това, че съдебният изпълнител действа като орган на принудително изпълнение, който прехвърля имота на длъжника независимо от неговата воля, правото на собственост се придобива след плащане на цената въз основа на влязлото в сила възлагателно постановление и публична продан не може да бъде развалена поради евикция или скрити недостатъци“, пише в тълкувателното решение. В него се уточнява, че като акт на съдебния изпълнител постановлението за възлагане подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 3 от ГПК (нормата определя активната легитимация и основанията за обжалване на възлагателното постановление). След като постановлението влезе в сила, публичната продан може да се оспорва по исков ред. Недействителността на публична продан може да се установява чрез самостоятелен установителен иск, чрез позоваване от ищеца, възражение от ответника в друго производство, а трето лице, което твърди свое право на собственост върху имота – предмет на проданта, разполага с петиторна защита.
Възлагателното постановление е акт на несъдебен орган, овластен от закона само с правомощия по принудително удовлетворяване на установени по определен процесуален ред права, но не и с правораздавателни правомощия, поради което неговите актове не могат да бъдат приравнявани с тези, постигнати в резултат на упражняване на възложена на съда правораздавателна функция с оглед съвсем различното им естество. Приложното поле на отмяната включва съдебни актове, характеризиращи се с конкретен правен ефект – сила на пресъдено нещо в трите му проявления (правоустановяващо, праворегулиращо и преклудиращо). „Следователно, за да бъдат относими към разглежданото производство, актовете трябва да бъдат постановени от съд, в правораздавателно производство и да пораждат сила на пресъдено нещо“, категорични са върховните съдии.
Според ОСГТК отмяната по реда на чл. 303 и сл. от ГПК не може да бъде универсален извънреден способ за контрол, който да се прилага по отношение на всеки съдебен акт, а в разглеждания случай дори спрямо акт, който не се постановява от съда, а от друг орган – съдебен изпълнител, и не в правораздавателно производство, а в изпълнителен процес, тъй като нейните цели и функции я определят като извънреден способ със собствен обхват. Така се извежда и изключване на приложението на правилата на извънинстанционното производство към актове, извън посочените, включително и по отношение на постановлението за възлагане въпреки аргумента, че няма други средства за защита. „Както бе разгледано вече, процесуалните средства, предвидени от законодателя за защита на правата на страните, участващи в публичната продан, както и на трети лица, са достатъчно широк кръг от възможности и правните субекти, чиито интереси могат да бъдат накърнени от издаването на незаконосъобразно възлагателно постановление, са обезпечени“, се казва в мотивите на тълкувателното решение. Върховните съдии посочват, че нормативната преценка на законодателя може да бъде разширена, ако така уредените защити бъдат преценени като недостатъчни, но това следва да бъде осъществено по законодателен, а не по тълкувателен път.
По делото е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.