С Тълкувателно решение № 2/2019 г. от 26.03.2021 г. по Тълкувателно дело № 2/2019 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането.
Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречива съдебна практика при прилагането на посочената разпоредба от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от различни състави на ВКС, която гласи: „Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността“.
Върховните съдии посочват, че искът по чл. 135 от ЗЗД съставлява част от общото обезпечение на кредиторите, уредено в чл. 133 от ЗЗД и припомнят, че подробни съображения се съдържат в мотивите към т. 1 на ТР № 2/09.07.2019 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД „прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното“. В тази разпоредба понятието „принадлежност“ е събирателно, като квалификация на принадлежност имат всички конкретно изброени правни понятия – обезпечения, привилегии, изтекли лихви. Този извод се основава както на граматическо и логическо тълкуване на чл. 99 – неизчерпателно изброяване, следвано от словосъчетанието „и другите му (на вземането) принадлежности“, така и на историческо тълкуване: по-ясно съотношението в отделните понятия „принадлежност“ – „привилегия“ – „обезпечение“ в посочения смисъл е изводимо от текста на чл. 319 от Закона за задълженията и договорите от 1892 г. (отм.), според който: „продажбата или прехвърлянето на едно вземане обема принадлежностите на това вземане като: поръчителства, привилегии и ипотеките“.
Правото да се обяви за относително недействителна увреждаща сделка или действие, извършени от длъжника, е материално преобразуващо право, което възниква ex lege, с осъществяването на определен фактически състав, включващ в хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД: съществуващо вземане, увреждащо удовлетворяването му действие или сделка на длъжника и от субективна страна – знание на длъжника, а при възмездност – и на третото лице съконтрахент – за увреждането. Всички елементи от фактическия състав на това преобразуващо право се отнасят към вземането, а самото право обслужва интереса на притежателя му от неговото удовлетворяване, без да е функционално свързано с други елементи от съдържанието на правоотношението между длъжник и кредитор. След като с реализиране на горепосочения фактически състав това материално право възниква за цедента и обслужва единствено интереса от събиране на вземането му, доколкото вземането е предмет на цесията, не и останалите права и задължения по правоотношението между длъжника и кредитора – цедент, то следва, че същото, в качеството на принадлежност – обезпечение в широк смисъл – е прехвърлимо по силата на цесията, обслужвайки събирането му, но в полза на цесионера, към който с цесията е преминал и интересът от удовлетворяването му. Възникналото материално преобразуващо право по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД не се погасява с цесията, а само с последващи действия на длъжника, преодоляващи последиците на предходното увреждащо действие или сделка. Със сключването на договора за цесия не възниква ново вземане, а вече възникналото се придобива от другиго, сменя титуляра си. Увреждащите сделка или действие имат този ефект спрямо „вземането“, независимо от личността на кредитора. Ако са били увреждащи за първоначалния кредитор, рефлектирайки върху способността на длъжника да го удовлетвори с притежаваното имущество, сделката или действието ще бъдат увреждащи и за последващия.
„Цесията на вземането не променя личността на длъжника, не санира неговата недобросъвестност, нито правните последици на извършеното от него увреждащо действие или сключена сделка спрямо патримониума и платежоспособността му“, категорични са върховните съдии.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.