С Тълкувателно решение № 2/2019 г. от 25.11.2020 г. по Тълкувателно дело № 2/2019 г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши: „Молба по реда на Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) за съдебна защита срещу нов акт на домашно насилие, следващ по време издадена в полза на същото пострадало лице заповед за защита по чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с която спрямо същия ответник/извършител е наложена мярка по чл. 5 ЗЗДН, чийто срок не е изтекъл, е допустима.“
Тълкувателното дело е образувано поради противоречива съдебна практика. В едни съдебни актове се приема, че за молителя не е налице правен интерес от подаването на последваща молба до съда за защита по реда на ЗЗДН, в която се твърди нов акт на домашно насилие, извършен от ответника, поради безсрочния характер на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, незабавното изпълнение на заповедта за защита, за което следят полицията и прокуратурата, както и с инкриминирането на неизпълнението на заповедта за защита от домашното насилие в чл. 296, ал. 1 от НК. В тези актове се приема, че с издадената заповед редът за защита по ЗЗДН се изчерпва и последващите актове на домашно насилие следва да се установяват от органите на наказателното производство, защото съставляват престъпление, което се установява по реда на НПК.
В други съдебни актове се приема за допустима последваща молба за защита до съда по реда на ЗЗДН, в която молителят твърди, че от същия ответник е извършен нов акт на домашно насилие, поради характера на отговорността според ЗЗДН и различните по вид, степен на интензивност и продължителност мерки по чл. 5 от ЗЗДН, които могат да се налагат от съда за различните актове на домашно насилие в рамките на различни или едно и също производство по реда на ЗЗДН. В тези актове се приема, че редът за защита по ЗЗДН и наказателноправният ред не се изключват един друг; съдът дължи защита срещу всеки акт на домашно насилие съгласно чл. 4, ал. 1 от закона; предвиждането на различни мерки за защита по чл. 5 от ЗЗДН не създава пречка при един акт на домашно насилие, предмет на дело, да бъдат наложени едни мерки по вид, степен на интензивност и продължителност, а при друг, последващ акт на домашно насилие, предмет на друго дело, да се наложат други мерки при единственото изискване за еднократност на наложените мерки по отношение на един акт на домашно насилие.
Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС приема за правилно второто становище. В мотивите се посочва, че отговорността за домашно насилие, предвидена в ЗЗДН, е отделен вид отговорност, която не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност. Тъй като всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество, интензивност и последици и законът предвижда различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт съобразно неговата тежест, продължителност, последици. Целта на защитата по ЗЗДН е да се преустанови осъществено срещу молителя посегателство едва след което да се прояви и превантивното и възпиращо действие на наложената спрямо извършителя защитна мярка.
Според върховните съдии всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от съда, следва да бъде санкциониран, като се наложи поне една от мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Действието на постановената мярка не може да се разпростира върху бъдещи актове на насилие. В противен случай пострадалият остава без адекватна защита за периода, през който наложената мярка за защита действа, а при наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН – при повторен/последващ акт на насилие тя изобщо не може да бъде прилагана, което не би въздействало превантивно върху извършителя, след като не е под угрозата да му бъде наложена нова санкция. Новата молба, при продължаващо поведение на насилие, дори от същия вид, за който вече е предоставена защита, може да е индикация, че наложената мярка не е дала резултат и съдът може да реши да наложи две или повече мерки за един и същи нов/последващ акт на домашно насилие. В случаите, когато новата молба дава данни за ескалация на вече веднъж или повече случаи констатирано и санкционирано домашно насилие по реда на ЗЗДН и данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота и здравето на молителя в хипотезата на чл. 18, ал. 1 от закона и, вместо да се изпълнят изискванията на закона и да се издаде заповед за незабавна защита, съдът прекрати производството поради недопустимост на молбата, ще се достигне до тежка колизия с целите и принципите на ЗЗДН.
В мотивите на тълкувателното решение се казва, че задължителното свързване на мерките по ЗЗДН с наказателната отговорност, предвидена с чл. 296, ал. 1 НК, при неизпълнение на наложена мярка за защита от домашно насилие, съответно поставянето им в необходима последователност, би довело до извода, че за всеки нов/последващ акт на домашно насилие няма да се получи защитата по ЗЗДН, а на преследване, разследване и санкциониране по наказателноправен ред ще подлежи неизпълнението на вече дадена заповед за защита.
Върховните съдии подчертават, че предвидените в Наказателния кодекс наказания за извършване на съответното престъпление не винаги могат да дадат необходимата ефективна защита на пострадалия. Мерките за неотклонение по НПК също нямат за цел да защитят пострадалото лице, някои не ограничават правата на обвиняемия от гледна точка на контакт с пострадалия, а някои са несъвместими с осъществяването на ефективна защита на пострадалия от домашно насилие.
Производството по ЗЗДН предоставя гаранции за защита и на двете страни в процеса, категорични са върховните съдии. Ако се приеме, че за молителя липсва правен интерес да подаде пред съда искане за защита при нов, последващ акт на домашно насилие, то правото на защита на пострадалото лице ще е сериозно накърнено. Последващата молба не може да бъде квалифицирана като допустима или недопустима преди съдът да е установил дали за съответния акт на домашно насилие вече не е наложена мярка за защита, както и дали молбата не се отнася за нов вид акт на домашно насилие, извършено от ответника, независимо че той е изпълнил заповедта на съда, издадена по предходна молба.