С Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.
При издаването на разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, включени в наследството, е необходимо да се изисква представяне на доказателства за приемане на наследството по опис. Непълнолетният не може да приеме наследство с конклудентни действия. Молбата за издаване на разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК не представлява конклудентно действие за приемане на наследството.
Тълкувателното дело е образувано поради наличие на противоречива практика по въпросите: „Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?“ и „При издаването на разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, необходимо ли е да се изисква представяне на доказателства за приемане на наследството по опис и представлява ли молбата за издаване на това разрешение конклудентно действие, с което може да се приеме наследството от непълнолетно лице?“.
По отношение на първия въпрос в едни съдебни актове е прието, че е допустимо да бъде направен отказ от наследство от името на малолетен наследник, респективно непълнолетен наследник да се откаже от наследство със съгласието на своя родител или попечител, тъй като отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 от Семейния кодекс (СК). В други актове е изразено обратното становище – отказът от наследство се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл. 130, ал. 4 от СК и затова районният съд не може да уважи молба за вписване на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник.
Върховните съдии намират за правилно становището, според което отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим, тъй като представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 от СК. Общото правило е, че разпоредителни действия с посочени в закона имуществени права на детето (върху недвижими имоти, движими вещи чрез формална сделка, влогове и ценни книги) се допуска с разрешение на районния съд, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Част от разпоредителните действия, за които законът предварително е преценил, че са неблагоприятни за детето, са изключени от разрешителния режим и са изрично забранени от чл. 130, ал. 4 от СК. Нормите на чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството (предвиждаща, че недееспособните приемат наследство само по опис), на чл. 130, ал. 3 от СК (въвеждаща общото правило, че разпоредителни действия с посочените в закона имуществени права на детето, се допуска само с разрешение на районния съд при преценка, че разпореждането не противоречи на интереса на детето) и на чл. 130, ал. 4 от СК (въвеждаща изрична забрана за разпоредителни действия с имуществени права на детето, за които законодателят предварително е преценил, че са неблагоприятни за него) са императивни и са приети от законодателя в защита правата на ненавършилите пълнолетие деца. Приемането на наследството задължително по опис означава, че те отговарят ограничено за задълженията – само чрез и до стойността на активите на наследството. „Следователно детето не може да се окаже „увредено“ в резултат на приемане на едно наследство, доколкото отговорността за задълженията никога няма да надхвърли стойността на придобитите права“, се казва в мотивите.
Ако се допусне, че ненавършилият пълнолетие може да прави отказ от наследство, това би означавало, че трябва да се възприеме едно от двете разрешения – или, че отказът е безконтролен, т. е. районният съд само го констатира и вписва, както е в общия случай при напълно дееспособните наследници, или, че съдът следва да прави преценка на целесъобразността на този отказ, т. е. да прецени доколко е оправдано с оглед интереса на детето да го допусне. При положение че се приеме първото разрешение, преценката принадлежи на законния представител или на настойника/попечителя, а при второто – на съда, които трябва да решават вместо ненавършилия пълнолетие. „Законодателят е целял да избегне точно този резултат, поради което ясно и недвусмислено е установил специалния режим, на който се подчинява приемането на наследството от ненавършилия пълнолетие, а именно – по опис. Този режим се отклонява от общия, но отклонението се налага предвид защитата на интереса на самия ненавършил пълнолетие, на кредиторите на наследника и на наследството, както и на обществения интерес“, пише в решението.
В мотивите на ОСГК се казва още, че ако законният представител на малолетно дете, респективно непълнолетно дете със съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по опис, това е правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си. Срещу нежеланието на законния представител на малолетно дете или на непълнолетно дете със съгласието на попечителя му да приеме наследството по опис кредиторите на наследството са защитени чрез уредената в чл. 59 от ЗН фигура на „управител на наследство“. В хипотезата на незаето наследство кредиторите на наследството установяват вземането си спрямо представляващия незаетото наследство управител на наследството. Удовлетворяването на вземането, включително и лихвите и разноските за исково и изпълнително производство, се извършва отново с участието на управител на незаетото наследство само чрез включено в наследството имущество.
По отношение на втория въпрос се посочва, че според едни съдебни актове при издаването на разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал. 3 от СК за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, е необходимо да се изисква представяне на доказателства за приемане на наследството по опис от непълнолетното лице. В други актове се застъпва обратното становище. По отношение възможността за приемане наследството от ненавършилото пълнолетие дете с конклудентни действия също съществуват становища в противоположен смисъл. Едното е, че ненавършилото пълнолетие дете не може да приеме наследство с конклудентни действия, а другото – че съществува такава възможност. За молбата за издаване на разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 от СК се приема, че не представлява конклудентно действие за приемане на наследството, съответно, че представлява такова.
Според ОСГК правилни са първите становища по подвъпросите, съдържащи се в поставения въпрос. В мотивите се казва, че приемането на наследството по опис е винаги изрично приемане. Упражнява се чрез волеизявление, което е формално (обективирано в писмено заявление), направено пред районния съд по местооткриване на наследството. Уредбата по отношение на субектите, посочени в чл. 61, ал. 2 от ЗН, е императивна – изискването за приемане по опис като форма на приемане е въведено именно за защита интересите на недееспособните. Доколкото разпоредбата предписва, че недееспособният може да приеме наследството само по опис, т. е. изрично, от това следва, че той не може да го приеме чрез конклудентни действия, защото не може да формира самостоятелна воля. Молбата за издаване на разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 от СК не представлява конклудентно действие за приемане на наследството.
По т. 1 на тълкувателното дело е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в сайта на ВКС – секция „Тълкувателни дела“.