С Тълкувателно решение № 1/2022 от 20.04.2023 г. по Тълкувателно дело № 1/2022 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд реши:
Правното основание на предявен срещу държавата иск за заплащане на сума – платена (удържана и внесена в държавния бюджет) такса по силата на чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Тълкувателното дело е образувано поради противоречива практика на състави на Върховния касационен съд (ВКС). Според едното становище правното основание на предявен срещу държавата иск за заплащане на сума – платена такса по силата на чл. 35а от ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание да отстрани настъпилите от приложението ѝ неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл. 49 от ЗЗД. Според друго становище вземането относно таксата, събрана от частноправния субект и постъпила в държавния бюджет по закон, обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд (КС), не може да се реализира с деликтен иск срещу държавата, тъй като таксата, внесена без основание в държавния бюджет, не е вреда, която се обезщетява от държавата, а е имуществото, излязло от патримониума на частноправния субект, което подлежи на връщане като пряк резултат от обратното действие на решението на КС за обявяване на противоконституционността на закона на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Постановени са и съдебни актове, в които се застъпват други становища.
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС приема за правилно първото становище. Отговорът на поставения въпрос е обусловен от отговора на въпроса какво е действието на решението на КС за обявяване за противоконституционен закон, който е даден с решението на КС по к. дело № 5/2019 г. Според неговите мотиви определящи за правните последици на решенията на КС, постановени по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ, са принципите на правовата държава и на върховенството на Конституцията (КРБ). Съдържанието на принципа на правовата държава съчетава два елемента – принципа на правната сигурност и принципа на материалната справедливост. С чл. 151, ал. 2, изр. 3 от КРБ законодателят е възприел правилото за действие на решението на КС за противоконституционност занапред (ex nunc) – актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизане на решението в сила.
Със Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., е изменен ЗЕВИ, като е създаден раздел, включващ разпоредбите на чл. 35а – чл. 35в, въвеждащи държавна такса, дължима от производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, подлежаща на удържане и внасяне в държавния бюджет. Решението на КС, с което са обявени за противоконституционни тези норми, е в сила от 10.08.2014 г. През периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. включително за сметка на съответните производители на електрическа енергия от ВЕИ са удържани такси, които са внасяни в държавния бюджет в установените срокове за първите две тримесечия. Според върховните съдии удържането и внасянето на таксите до 09.08.2014 г. включително е извършено на правно основание и не може да се приеме, че престираното по приключилото правоотношение в изпълнение на задължение, основано на действащи към момента на плащане законови разпоредби, които впоследствие са обявени за противоконституционни, представлява дадено при начална липса на основание.
В мотивите на тълкувателното решение се посочва, че чл. 7 от КРБ регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи, включително Народното събрание и длъжностни лица. Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 КРБ Народното събрание е длъжно да приема закони, които не противоречат на Конституцията. Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие. Нормата на чл. 22, ал. 4 от ЗКС, чрез която се осъществява баланс между принципа за правна сигурност и принципа за правна справедливост, установява задължение на Народното събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред. Бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционен закон също представлява противоправно деяние.
В резултат на противоправното действие на приемане на противоконституционен закон и противоправното бездействие, изразяващо се в неуреждане на имуществените последици след обявяването на закона за противоконституционен, за частноправните субекти могат да настъпят вреди като пряка и непосредствена последица от противоправното деяние. Имущественото разместване, което е осъществено въз основа на законови разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни, без Народното събрание да уреди последиците от това в разумен срок, съставлява вреда за платилия правен субект.
Въз основа на изложените съображения върховните съдии приемат, че правното основание на предявен срещу държавата иск за заплащане на сума – платена (удържана и внесена в държавния бюджет) такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД. Отговорността на държавата е деликтна, обективна, безвиновна, има гаранционно-обезпечителен характер и се реализира без оглед на обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица.
По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.