С Тълкувателно решение № 2/2018 г. от 23.06.2022 г. по Тълкувателно дело № 2/2018 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване.
Тълкувателното дело е образувано след постъпило предложение от заместниците на председателя и ръководители на Гражданската и Търговската колегии, в което се посочва, че съществува необходимост от уеднаквяване на съдебната практика по приложението на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК. Според разпоредбата, когато определението по ал. 1 (преграждащо по-нататъшното развитие на делото или такова, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона) е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, същото подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Формираната противоречива практика на съставите на ВКС е по въпроса подлежи ли на обжалване с касационна частна жалба определението на апелативния съд, с което се потвърждава преграждащото развитие на производството определение или разпореждане на окръжния съд. Според едното становище в посочените хипотези определенията и разпорежданията на апелативния съд по чл. 274, ал. 2, предл. 2 от ГПК, в редакцията ДВ бр. 50/2015 г., подлежат на касационно обжалване, а според другото – са окончателни.
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС намира за правилно второто становище. В мотивите се посочва, че законодателната промяна, извършена със ЗИД на ГПК, ДВ бр. 50 от 2015 г., касае само съда, компетентен да разгледа жалбата, но не и характера на производството. Апелативните съдилища в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК се произнасят като второстепенни съдилища, като разполагат с функционалната компетентност да разгледат спорния процесуален въпрос, не и спора по същество. „Липсва разпоредба, че техните актове, в това число и преграждащите производството определения, от своя страна, подлежат на обжалване“, се казва в тълкувателното решение.
Върховните съдии посочват, че чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г. предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на разпоредбата определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно. „Следователно такова следва да е и определението на апелативния съд след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 50/2015 г., при спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. Обратното тълкуване би извело още една (трета) инстанция за обжалваемост на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция, което нито оправдава целта на изменението, нито съответства на смисъла на закона. Неоправдано е да се третират различно актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК откъм инстанционна обжалваемост само поради критерия кой съд, в конституционно определената система на съдилищата, упражнява правомощията на въззивна инстанция по конкретното дело“, се казва в тълкувателното решение. Върховните съдии подчертават, че това разрешение съответства и на мотивите на законопроекта за изменение на ГПК от 2015 г., според които целта на изменението е ускоряване на гражданското съдопроизводство и облекчаване на касационния съд от разглеждане на частни дела, в които се произнася като обикновена втора инстанция, и използване капацитета на апелативните съдилища.
По делото е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет, рубрика „Тълкувателни дела“.