С Тълкувателно решение № 2/2020 от 20.02.2023 г. по Тълкувателно дело № 2/2020 г. Общото събрание на Гражданска колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши: „Обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален.“
Тълкувателното дело е образувано поради противоречива практика в решения на ВКС по въпроса дали предпоставките за промяна в данните в актове за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален, произтичат от чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) или установеният правопорядък на територията на Република България разбира понятието „пол“ само в биологичния му смисъл и не позволява съдът да допусне промяна в съставените актове за гражданско състояние относно пола на транссексуално лице.
Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС намира, че обективното право, действащо на територията на Република България, включва националните закони при върховенство на Конституцията, правото на Европейския съюз с директен ефект и примат пред националното и международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното право и имат предимство пред противоречащите им национални закони.
С Решение № 15/26.10.2021 г. по к. д. № 6/2021 г. Конституционният съд (КС) извърши задължително тълкуване на понятието „пол“. Изяснявайки го в неговия цялостен конституционен контекст и при съобразяване на принципите и духа на Основния закон, КС прие, че според Основния закон то следва да се разбира само в биологичния му смисъл. Върховните съдии пишат в мотивите си: „Развитието на практиката на КС в изясняване на действителното съдържание на това понятие и действието на последното цитирано решение на КС по чл. 149, ал. 1, т. 1 КРБ задължава ОСГК на ВКС да приеме, че биологичното обяснение на понятието пол е единственото включено в него. Конституцията и цялото българско законодателство са изградени върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид, полът е детерминиран по рождение и се изгубва със смъртта, като „понятието „пол“ има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със социалните отношения и конкретно с институтите на брака, семейството и майчинството“.
Правото на Европейския съюз не налага различен извод по поставения за тълкуване въпрос. В мотивите на ОСГК се цитира практика на Съда на Европейския съюз, като върховните съдии констатират, че в своите решения СЕС оставя правното уреждане на гражданското състояние и на брака в автономията на държавите членки.
Не налага различен извод и КЗПЧОС. Както КС посочва, въпросът как следва да се разбира понятието „пол“, използвано в Конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичния, се свежда не до признаване или отричане на правото на лицето да се самоопределя полово по един или по друг начин (не може да се постави под съмнение правото на човек да се чувства, живее и се изявява социално съобразно половата си идентичност, т. е. според усещането си за мъж или жена), а „единствено до обвързаността на държавата да зачете самоопределянето му към пол, различен от биологичния“. В решението на Голямата камара по делото Hämäläinen v. Finland, като констатира, че липсва европейски консенсус относно правната възможност за промяна на пола на транссексуалните лица, ЕСПЧ отбелязва, че на държавата трябва да се предостави свобода на преценка дори дали „да приеме или не законодателство относно правното признаване на новия пол на транссексуалните лица след операция“.
Гражданската регистрация представлява вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението и включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството в качеството му на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. Полът се включва в основните данни за гражданската регистрация на лицата (чл. 8, ал. 3 ЗГР), като при съставянето на акт за раждане се вписва биологичният пол, определен при раждането. При съставянето на акт за раждане се вписва както полът на лицето, за чието раждане този акт се съставя, така и имената на неговите родители – майка (жена) и баща (мъж). При съставянето на акт за сключен граждански брак се попълват данните за гражданското състояние на сключилите брака мъж и жена, при което отново се вписва биологичният пол, определен при раждането на встъпващите в брак. Промяната на данните в съставените актове за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален, ще се отрази на гражданскоправния статус на други лица, включително непълнолетни и недееспособни, поставени под специална закрила (децата на молителя), както и на брачния партньор, пишат върховните съдии. Съгласно чл. 74, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация промяната на данните в актовете за гражданско състояние на лицата се извършва само в акта на титуляря, но промяната в имената на родителите се вписва и в актовете за раждане на децата. Промяната на данните, касаещи пола на единия родител, би имала за последица определяне на произхода на детето не от лица с различен пол (майка и баща), а от лица от един и същи пол по рождение, което обективното право на Република България не допуска. Промяната на данните, касаещи пола на единия съпруг, пък би имала за последица определянето на брака като сключен между лица от един и същи пол по рождение, което обективното право на Република България не признава. Семейството, майчинството и децата според чл. 14 от Конституцията са под закрилата на държавата и обществото. В този смисъл семейните отношения имат своето значение и като „основа на обществения правопорядък и възпроизводство на рода и нацията, а по естеството си тези разбирания не могат да се разглеждат без отчитане на връзката им с културните и духовни традиции на българския народ“ (решение по к. д. № 6/2021 г. на КС). Разбиранията по отношение на пола, включително разбирането за независимостта му от семейните отношения (брак, родителство и произход), могат да еволюират, но само при установяване на яснота за начина, по който ще бъде осигурена предвидимост при прилагането му като фундамент на правовия ред в държавата. Съотнесено към възможността съдът да допусне преназначаването на пола, давайки си сметка за правните му последици за останалите правни субекти, и за начина, по който това би се възприело в обществото, при липса на обществен консенсус и законодателна уредба, следва да се приеме, че би противоречало на обществения интерес.
По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в сайта на ВКС – секция „Тълкувателни дела“.