Върховен касационен съд

Уеб браузeрът ви е много стар и сайтът не се изобразява правилно

ПРЕСОФИС

Новини и официални съобщения на ВКС

 

ВКС постанови тълкувателно решение по въпроси, свързани с изпълнителното производство

С Тълкувателно решение № 2/2021 от 22.11.2022 г. по Тълкувателно дело № 2/2021 г. Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд реши:

  1. При проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

  2. Окръжният съд, след отмяна на обжалваното пред него разпределение, изготвено от съдебен изпълнител, респ. апелативният съд, след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение, решава въпроса по същество, като сам извършва ново разпределение. Когато липсва достатъчна конкретизация на вземанията, включени в разпределението, съдът, след отмяната му, връща делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение.

  3. Вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума.

  4. Вземането на общината за таксата „битови отпадъци“ не се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД.

Тълкувателното дело е образувано по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет поради противоречива съдебна практика по въпросите: 1. Какъв е обхватът на съдебната проверка по реда на чл. 463 ГПК относно законосъобразността на оспорваното разпределение – ограничен ли е съдът от оплакванията в жалбата или може служебно да провери законосъобразността на обжалваното разпределение?; 2. Какви са правомощията на съда след отмяна на обжалвано пред него разпределение, изготвено от съдебния изпълнител, респ. след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение – да реши въпроса по същество, като сам извърши ново разпределение, или да върне делото на съдебния изпълнител, респ. на окръжния съд за извършване на ново разпределение?; 3. Ползват ли се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство?; 4. Представлява ли таксата „битови отпадъци“ привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД?

Първите два въпроса касаят правомощията на съда при обжалване по реда на чл. 463 ГПК на разпределение по чл. 460 ГПК на съдебния изпълнител. От значение за отговорите според върховните съдии е характерът на производството – контролно-отменително или въззивно. С оглед препращащата към всички алинеи на чл. 278 ГПК норма на чл. 463 ГПК в производството по разглеждане на жалбата против разпределението окръжният съд прилага правилата на въззивното обжалване. Препращането към правилото на чл. 278, ал. 2 ГПК обосновава категоричен извод, че в производството по чл. 463 ГПК окръжният съд не действа като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна такава с оглед правомощията му при основателност на жалбата да реши спора по същество, като при необходимост събира доказателства. При уважаване на жалбата произнасянето по същество се изразява в промяна на разпределението без връщане на делото на съдебния изпълнител. Това разпределение ще бъде задължително за съдебния изпълнител по силата на чл. 278, ал. 3 ГПК. Ако изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител обаче е неясна и не може да бъде изяснена и от събраните доказателства по делото, това води до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение. В очертаната хипотеза порокът на разпределението е толкова тежък и непоправим, че съдът следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба. Ето защо, препращането към чл. 278 ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение. Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. Само ако уважаването на жалбата води до необходимост от промяна на цялото разпределение, то следва да бъде изменено изцяло. Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата.

В предметния обхват на третия въпрос попадат авансово дължимите от взискателя, но незаплатени от него такси в изпълнителното производство, независимо дали същото се развива пред държавен съдебен изпълнител (ДСИ) или частен съдебен изпълнител (ЧСИ). В него не попадат таксите, които не се дължат авансово от взискателя, но отговорът на въпроса е от значение и за тях, пише в тълкувателното решение. След като таксите по изпълнението съставляват „разноски по изпълнението“ по смисъла на чл. 79 и чл. 435, ал. 2 ГПК, респективно – „разноски по принудителното изпълнение“ по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, но без последната разпоредба (а и другите две) да сочат титуляра на това вземане за разноски към длъжника, то критерият дали това вземане се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е не дали таксите са вече внесени или не, нито видът и характерът на вземането – частно или публично, а дали тези такси са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят. Във всички случаи тези такси следва да бъдат начислени от органа по принудителното изпълнение и следва да бъдат събрани от него от длъжника, когато последният отговаря за тях. При това положение и след като съгласно задължителната практика на ВКС в случаите, когато таксите са внесени от взискателя и са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума, частното вземане на този взискател се ползва от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, то няма никакво основание в същите тези случаи, но само защото таксите не са предварително внесени, от тази привилегия да не се ползва публичното държавно вземане, респективно – частното вземане на ЧСИ, за същите необходими такси (разноски) по изпълнението.

По четвъртия въпрос в мотивите е посочено, че с чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД във втория ред специални привилегии са поставени вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство. С чл. 136 ЗЗД са уредени изключенията от общото правило на чл. 133 ЗЗД, съгласно което кредиторите имат еднакво право да се удовлетворят от цялото имущество на длъжника. Тези изключения са установени с императивни процесуалноправни норми, които изчерпателно посочват привилегированите вземания, като регламентират и строго определения ред за последователността на удовлетворяването им. Поради това разпоредбите на чл. 136 ЗЗД следва да се тълкуват стриктно и е недопустимо по пътя на разширително тълкуване на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД към изрично посочените там изключения – привилегированите вземания за конкретни по вид данъци, да се добавят като ползващи се с тази втора по ред специална привилегия други публични вземания, които не са визирани в разпоредбата. Според върховните съдии, ако действителната воля на законодателя бе с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД да се ползват не само вземанията за данъци за продадения имот, а и вземанията за таксата „битови отпадъци“, той не би използвал единствено понятието „данъци“. Вземанията, ползващи се със специалната привилегия от втори ред, са изрично и изчерпателно посочени в чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, като по този начин законодателят априори е изключил възможността с тази привилегия да се ползват други вземания.

По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.

Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.

СЪДЕБНА ПРАКТИКА
Тълкувателни дела Дела с изключителна значимост и интерес Дела за организирана престъпност Дела за корупционни престъпления Регистър на делата срещу журналисти и медии Регистър на делата за трафик на хора Уведомления за разследване на главния прокурор или на негов заместник Регистър на отводите Искания до Kонституционния съд Преюдициални запитвания Формуляри Национално бюро за правна помощ
ЗА СЪДА
Състав и структура Нормативна уредба Декларации ЗПКОНПИ Документи ЗДОИ Документи ЗЗЛД История на ВКС Анализи и доклади Конкурси Профил на купувача Учебни и почивни бази Ведомствени жилища
СЪДЕБНА ПАЛАТА
Обща информация История и архитектура