С Тълкувателно решение № 2/2022 от 14.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 2/2022 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Наличието на висящо пред административен съд производство по обжалване на решението на председателя на Патентно ведомство на Република България за заличаване на промишлен дизайн е основание за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по искове с правно основание чл. 57 от Закона за промишления дизайн.
Тълкувателното дело е образувано по предложение на състав на ІІ т. о. на ВКС, направено с определение по т. д. № 2347/2020 г., поради противоречиво разрешаване от различни състави на Търговската колегия на ВКС на въпроса: „Основание ли е за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производство по искове с правно основание чл. 57 от Закона за промишления дизайн (ЗПД) във връзка с нарушение на правата върху промишлен дизайн наличието на висящо пред административен съд производство по обжалване на решението на председателя на Патентно ведомство за заличаване на регистрацията на същия промишлен дизайн?“. Според едното становище, след като отмяната и заличаването на регистрацията не засягат изпълнените влезли в сила решения по искове за установяване на нарушението на правото върху промишлен дизайн, респективно правото върху търговска марка, то производството по тези искове не следва да се спира на основание преюдициалност на спора за заличаване на регистрацията, тъй като това би имало за последица осуетяване изпълнението на решенията за установяване на нарушението. Според другото становище, доколкото заличаването на регистрацията на дизайна има действие от датата на подаване на заявката, ако в хода на производството по предявени искове по чл. 57 от ЗПД дизайнът, чието нарушаване се твърди, бъде заличен с решение на Патентното ведомство и по оспорването му е налице висящо производство пред административния съд, последното се явява преюдициално по отношение на производството по исковете за нарушение и обосновава спиране на исковото производство.
Общото събрание на Търговската колегия на ВКС намира за правилно второто становище. Съгласно ЗПД изключителното субективно право върху национален промишлен дизайн се поражда след регистрация в Патентното ведомство, при която се извършва формална експертиза на съдържанието на заявката и се установява датата на нейното подаване. Обхватът на експертизата по заявки за регистрация на национален промишлен дизайн съответства на предвидената в Регламент (ЕО) № 6/2002 г. експертиза за регистрация на промишлен дизайн на ЕС, извършвана от Службата по хармонизация на вътрешния пазар, сега Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост. С оглед на този обхват, в Регламента изрично е установена презумпция за действителност на регистриран дизайн. Посочената оборима презумпция съществува и спрямо регистриран от българското Патентно ведомство национален промишлен дизайн.
Проверката за това дали дизайнът представлява видимата външна част на продукт или част от продукт, дали е нов и оригинален, дали не са били налице основания да се откаже регистрацията се реализира едва в производство по заличаване на регистрацията. Исканията за заличаване на регистрацията се разглеждат от Патентното ведомство, а решението на неговия председател подлежи на двуинстанционен съдебен контрол пред Административен съд – София–град и пред Върховния административен съд. При потвърждаване на решението за заличаване на регистрацията с влязъл в сила съдебен акт дизайнът престава да се ползва от закрила с обратна сила (ex tunc) от момента на заявката за регистрация.
Гражданскоправната защита при нарушение на правото на национален промишлен дизайн е подробно регламентирана в Глава пета от ЗПД. За разлика от въведената в Регламент (ЕО) № 6/2002 г. възможност за ответника по искове за нарушение на права върху регистриран дизайн на ЕС да оспори чрез насрещен иск действителността на правото върху дизайна на ищеца, като твърди наличие на основания за отказ за регистрацията му, националният ни законодател не е регламентирал такова процесуално право, поради разликата в компетентността на съда. Съдът, който се произнася по искове за нарушения на правото върху дизайн, е гражданският съд, а административният съд се произнася по заличаването на регистрацията на дизайн. От друга страна, специалното административно производство пред Патентното ведомство и съдебният контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс изключват възможността за инцидентно произнасяне по законосъобразността на индивидуалния административен акт по заличаване на регистрацията на дизайн в рамките на висящо исково производство за нарушения на същия дизайн. Единствената защита на ответника срещу активната легитимация по искове за нарушение е да заяви искане пред Патентното ведомство за заличаване на регистрацията на дизайна при допуснати пороци при регистрацията.
Върховните съдии приемат, че липсата на уредба на процесуалноправните въпроси при едновременна висящност на взаимно обусловени производства – исково производство за защита на правото върху дизайн при твърдяно негово нарушаване и административно производство за заличаване на същия дизайн, предпоставя извършването на преценка за приложение на общата разпоредба на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. В тълкувателната практика на ВКС са разяснени предпоставките за спиране на исково производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Според дадените тълкувания посоченото основание за спиране е налице при наличие на висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Разяснено е, че връзката между делата е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело. Наличието на обуславящо дело, без значение от неговия вид (гражданско, административно, наказателно) и от момента на образуването му, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск, съставлява абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.
Според ОСТК изложените съображения налагат извода, че висящото пред административен съд производство по оспорване на решението на председателя на Патентно ведомство по заличаване на регистрацията на дизайн е преюдициално спрямо исковото производство за нарушение на права върху същия дизайн. Евентуалното заличаване на регистрацията на дизайна с влязло в сила решение би довело до отпадане с обратна сила на предявеното за защита право, поради което изходът от административното дело е обуславящ за исковото производство по чл. 57 от Закона за промишления дизайн.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в сайта на ВКС – секция „Тълкувателни дела“.