С Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
1. В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството.
2. При направено искане от първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК не е необходимо съгласието на присъединените взискатели. В този случай, когато по изпълнителното дело са се присъединили взискатели на основание чл. 456, ал. 1 ГПК с представен към молбата изпълнителен лист или пряко изпълнително основание, производството се прекратява само по отношение на първоначалния взискател. Ако присъединените взискатели са с удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК или по право, изпълнителното производство се прекратява изцяло.
За да се спре изпълнителното производство по искане на първоначалния взискател на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК, е необходимо съгласието само на взискателите, които са се присъединили с представен изпълнителен лист или пряко изпълнително основание.
При реализиран изпълнителен способ и постъпили въз основа на него парични суми по сметката на съдебния изпълнител изпълнителното производство не може да се спре на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК и може да се прекрати само по отношение на направилия искането по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК първоначален взискател. При недостатъчност на постъпилите при изпълнението суми за удовлетворяване на всички присъединени взискатели се извършва разпределение по чл. 460 ГПК, без да се включва вземането на първоначалния взискател.
Необходимо е съгласието на всички съделители за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК или за прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, когато то е образувано за осребряване на изнесен по реда на чл. 348 ГПК на публична продан недвижим имот или движима вещ.
3. Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречива съдебна практика по въпросите: 1. В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?; 2. Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване в хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК?; 3. Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?
Според едното становище по първия въпрос в случай на множество солидарни длъжници по едно и също изпълнително дело прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК може да настъпи по отношение както на всички, така и спрямо някои от тях с оглед съществуващите самостоятелни правоотношения на кредитора с всеки от солидарните длъжници. Според другото становище, когато изпълнителното производство е образувано въз основа на един изпълнителен лист срещу няколко солидарни длъжници, не може перемпцията да настъпи само по отношение на длъжниците, спрямо които не са извършвани изпълнителни действия, тъй като при пасивната солидарност е налице единство на престацията и удовлетворяването на взискателя чрез изпълнение по отношение на един от солидарните длъжници има действие и спрямо останалите.
Върховните съдии намират за правилно второто становище, като посочват, че при пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението ѝ от всеки съдлъжник, но точното изпълнение на един съдлъжник освобождава не само него, а и останалите. При издадено изпълнително основание в процес, воден срещу няколко солидарни длъжници, осъждането им е при условията на солидарност и изпълнителният лист е един. Въз основа на него по искане на взискателя срещу солидарните длъжници се образува общо изпълнително дело. Всеки от солидарните длъжници е самостоятелна страна в изпълнителния процес и се намира в самостоятелно правоотношение със съдебния изпълнител, но предмет на изпълнителния процес е едно и също признато и изпълняемо право и взискателят може да получи изпълнение само веднъж. В разглеждания случай на образувано общо изпълнително дело срещу солидарните длъжници е налице съединяване на делата/производствата, при което осъщественото върху имущественото право на единия от съдлъжниците принудителното изпълнение има за последица удовлетворяването на правото на взискателя, респективно погасяване на задълженията на всички съдлъжници.
По отношение на втория въпрос според едното становище при направено от взискателя искане за спиране/прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е длъжен да постанови спиране/прекратяване на изпълнението на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо какво е становището на присъединените взискатели, тъй като правата, свързани с действия по разпореждане с изпълнението, не попадат сред принадлежащите на присъединения взискател. Според другото становище спирането/прекратяването по искане на взискателя може да бъде осъществено само при наличието на съгласие на всички взискатели, което се аргументира с установените в чл. 457 ГПК равни права на първоначалните и присъединените взискатели.
В тълкувателното решение се посочва, че изпълнителното производство се инициира от първоначалния взискател, който сезира изпълнителния орган с молба за изпълнение, към която се прилага изпълнителен лист или друго предвидено в закона пряко изпълнително основание, респективно посочване в молбата на номера на делото и на издадения в електронна форма изпълнителен лист. Взискателят може да избере начина на изпълнение, когато негов предмет е парично притезание, съответно да го промени или да посочи няколко изпълнителни способа, ако са нужни за удовлетворяване на вземането. Той има право да поиска изпълнение на част от притезанието, да се откаже от изпълнителни действия, както и да поиска спиране или прекратяване на образувания изпълнителен процес. Съдебният изпълнител е подчинен на исканията на взискателя. Молбата на първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство десезира съдебния изпълнител.
Въз основа на подробно изложени мотиви ОСГТК приема, че при направено искане от първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК не е необходимо съгласието на присъединените взискатели и изпълнителното производство следва да бъде прекратено по отношение на първоначалния взискател. Това разрешение и признатите с нормата на чл. 457, ал. 1 ГПК еднакви права на първоначалния и присъединените взискатели налагат според върховните съдии даване на отговор на въпроса дали искането на първоначалния взискател по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК има за последица прекратяване на изпълнителното дело или то продължава за присъединените взискатели.
В решението се подчертава, че абсолютна процесуална предпоставка за провеждането на самостоятелен изпълнителен процес според закона е наличието и представянето на изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение – акт, който е предвиден в закона като пряко изпълнително основание. Когато първоначалният взискател е оттеглил искането си за защита и изпълнителното производство е прекратено по отношение на него на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, за да продължи изпълнителният процес само в лицето на присъединения взискател, същият следва да е присъединен с изпълнителен лист или пряко изпълнително основание. Удостоверението по чл. 456, ал. 2 ГПК (за това, че листът е приложен по друго дело) не е пряко изпълнително основание и легитимира кредитора само за присъединяване в процеса, но не и за водене на самостоятелен процес.
По отношение на държавата в мотивите изрично е посочено, че тя се конституира в изпълнителния процес по ГПК като присъединен взискател по право въз основа на удостоверението по чл. 191, ал. 4 ДОПК, което обаче не е сред изпълнителните основания по чл. 209, ал. 2 ДОПК и изпълнителното производство не може да съществува самостоятелно въз основа на него. В закона е предвидена възможност публичните вземания да се възложат за събиране на частен съдебен изпълнител по реда на ГПК, като се представи изпълнителното основание по чл. 209, ал. 2 ДОПК. Според върховните съдии по аргумент от по-силното основание за публичните вземания може не само да се образува изпълнително дело по ГПК с представянето на акт по чл. 209, ал. 2 ДОПК, материализиращ публичното вземане, но и държавата може да се присъедини към образувано изпълнително дело с удостоверение по чл. 191, ал. 4 ДОПК и приложен към него акт по чл. 209, ал. 2 ДОПК. В тази особена хипотеза държавата отговаря на изискването за самостоятелно водене на процеса и той следва да продължи с нейно участие и след прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на първоначалния взискател.
Относно необходимостта от изразяване на съгласие от присъединените взискатели за спиране на изпълнителното производство по искане на първоначалния взискател ОСГТК приема, че взискателите, които отговарят на изискването за самостоятелно водене на изпълнителното производство, следва да изразят съгласие за спирането, тъй като то не би довело до засягане правата на присъединените взискатели, поради запазване на имущественото право в патримониума на длъжника, но във всички случаи води до забавяне на събирането на вземанията на присъединените кредитори в това производство.
При реализиран изпълнителен способ и постъпили въз основа на него парични суми по сметката на съдебния изпълнител изпълнителното производство не може да се спре и може да се прекрати само по отношение на първоначалния взискател, когато е отправил искане за спиране, респективно за прекратяване. Разрешението е следствие от целта на присъединяването на кредитори – да участват в разпределението, като отделна фаза на изпълнителния процес, следваща осъществяването на съответния изпълнителен способ, в която да бъдат съобразени правата им и да получат плащане. Това не изключва възможността искането на първоначалния взискател за прекратяване да бъде зачетено предвид диспозитивното начало в процеса, като изпълнителното производство се прекрати само по отношение на него, и при недостатъчност на постъпилите при изпълнението суми за удовлетворяване на всички присъединени взискатели се извърши разпределение по чл. 460 ГПК, без да се включва вземането на първоначалния взискател.
Като специален случай върховните съдии диференцират хипотезата на изпълнително производство, образувано за осребряване на изнесен на публична продан по реда на чл. 348 ГПК (при извършване на делба) недвижим имот или движима вещ. В тази хипотеза всеки от съделителите има качеството на взискател и длъжник в производството. Доколкото съсобствеността се прекратява с извършването на проданта и тя е последният етап от реализирането на потестативното право на делба, за да бъде прекратено или спряно производството, е необходимо съгласие на всички съделители.
По отношение на третия въпрос в едни решения се приема, че след като е прекъсната, погасителната давност не зависи от по-късно настъпилата перемпция и тя е без правно значение за давността. Перемпцията е без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ. Според другото становище при прекратено принудително изпълнение и независимо от основанието за прекратяване се обезсилват по право предприетите изпълнителни действия и дори да е имало такива и да са били от вида на посочените в чл. 116, б. „в“ ЗЗД, те не могат да доведат до прекъсване на давността.
Върховните съдии намират за правилно първото становище, като се позовават на същността на перемпцията като процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. До прекъсване на давността води редовна молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната ѝ нередовност е поправена.
Предвид изложеното в мотивите, на поставения за тълкуване правен въпрос прекъсва ли се погасителната давност от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, ОСГТК на ВКС дава положителен отговор.
По тълкувателното дело са депозирани особени мнения.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в сайта на ВКС – секция „Тълкувателни дела“.