С Тълкувателно решение № 3/2019 г. от 23.02.2022 г. по Тълкувателно дело № 3/2019 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Дело с предмет правоотношения, възникнали от договор по чл. 258 от Закона за задълженията и договорите за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, е търговско. Преди приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.) прагът за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК на въззивното решение е като по търговските дела.
След изменението на чл. 113 от ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.) дело с предмет правоотношения, възникнали от договор по чл. 258 от ЗЗД за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес и прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по гражданските дела.
Според чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
Тълкувателното дело е образувано по предложение на съдебен състав на ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпроса гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото. По въпроса е формирана противоречива съдебна практика преди изменението на чл. 113 от ГПК с допълване на разпоредбата, че образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански дела по реда на общия исков процес.
Според първото становище не са търговски по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК делата с предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки, включително и абсолютните, по които една от страните не е търговец.
Според второто становище договорът за изработка, по който възложителят е физическо лице, а изпълнителят е търговец, представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от Търговския закон, а това определя и делото като търговско по смисъла на 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Щом като изпълнителят има качеството на търговец и договорът е във връзка с упражняваното от него занятие, сделката не е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ТЗ, но на основание чл. 287 от ТЗ разпоредбите на търговските сделки се прилагат и за двете страни, дори и едната от тях да не е търговец, освен ако законът не предвижда друго.
Върховните съдии намират за правилно второто становище. В мотивите се посочва, че за да се отговори на поставения правен въпрос следва да се направи по-общото разграничение между граждански и търговски дела, за които в ГПК не се съдържа легална дефиниция и именно извеждането на такава дефиниция по тълкувателен път е предпоставка за формирането на противоречивата съдебна практика.
Обективен и общопризнат в правната теория критерий, по който се разграничават видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото. Ако делото е образувано с искане за защита на нарушено материално право, регламентирано в гражданското законодателство, независимо от неговия вид – облигационно, вещно, семейно, трудово и др. – делото е гражданско.
Търговският спор и търговското дело са резултат на обособяване на търговското право от гражданското. По посочения обективен критерий, като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност. Несъмнено, търговско е и делото, което окръжните съдилища разглеждат по реда на особеното производство по Глава тридесет и втора от ГПК, озаглавена „Производство по търговски спорове“, макар не всички от тях да съдържат правна уредба в Търговския закон.
Търговските спорове са дефинирани чрез изброяването им в чл. 365 от ГПК. Изброените търговски спорове не произтичат само от търговски сделки. Същевременно, в хипотези, при които цената на иска не надхвърля 25 000 лв., посочените в чл. 365, т. 1, т. 2 и т. 5 от ГПК спорове се разглеждат от съответния районен съд по общия исков ред, но това не променя вида на делото като търговско.
„При съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др.“, пишат върховните съдии.
Търговският закон не съдържа изчерпателна регламентация на всички търговски сделки, но дефиницията за търговска сделка се извежда от предвидените в чл. 286, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ критерии – обективен и субективен. Обективните (абсолютни) търговски сделки са лимитативно изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ (застрахователни, банкови, комисионни, спедиционни, превозни и др.), като при тях е без значение дали лицето, което ги извършва, притежава качеството търговец. Извън законодателно посочените сделки, които по естеството си са търговски, такъв характер на сделката се придава и тогава, когато е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие – субективни (относителни) търговски сделки. В зависимост от качеството на лицата по правоотношението, търговските сделки могат да бъдат едностранни или двустранни. В чл. 287 от ТЗ е предвидена приложимост на разпоредбите на търговското законодателство и за търговски сделки, при които една от страните не е търговец и не следва друго от закона.
В отношенията между търговци или когато едната страна е търговец са приложими и уредените в ЗЗД договори, които са част от гражданското право. Когато предмет на съдебен спор са правоотношения, породени от такъв договор, включително и договор за изработка по чл. 258 ЗЗД, независимо за извършването на какъв вид дейност се е задължил изпълнителят, видът на делото следва да се определи в зависимост от това дали сделката е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ.
Видът на делото, с оглед на неговия предмет, и цената на иска, са законодателно въведени като критерии за допустимост на касационно обжалване. Съгласно сега действащата редакция на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях обуславящи искове. Обективен критерий при дефиниране необжалваемостта на посочените въззивни решения е паричната оценка на предмета на съответното дело. В съответствие с този критерий въведеният имуществен праг за допустимост на касационното обжалване не е обусловен от изискване за търговско качество и на двете страни по сделката, от която произтича правният спор.
До приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК (ДВ, бр. 100/20.12.2019 г.) не са предвидени изключения, при които качеството на лицето – страна по търговска сделка, да определя процесуалния ред за разглеждане на делото. Качеството на потребител на едната страна по правоотношението не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на съдебния акт, тъй като възможността за касационно обжалване е обусловена единствено от цената на иска, но не и от участието на потребител като главна страна в исков процес.
С приемане на ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.) законодателят, в съответствие с изискването на чл. 169 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в чл. 113 от ГПК е предвидил допълнителни процесуалноправни средства за ефикасна защита на правата на потребителите, наред със специалната задължителна местна подсъдност по искове на и срещу потребители. Изрично е регламентирано, че тези дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес независимо от родовата подсъдност на делото.
Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор. Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонираното със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес.
Спорното правоотношение, във връзка с което е поставеният конкретен въпрос за тълкуване, е възникнало от договор за извършване на строителни работи, възложени от физическо лице на търговец, извършващ строителна дейност по занятие. В мотивите си върховните съдии подчертават, че макар законовата регламентация на изработката да се съдържа в чл. 258 – 269 от ЗЗД, сделката е субективна търговска, тъй като е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие, поради което и неблагоприятното развитие на правоотношението следва да се дефинира като търговски спор.
Съобразно предмета на материалноправния спор делото е търговско и преди приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК (ДВ, бр. 100/20.12.2019 г.) касационно обжалване на въззивното решение е допустимо при цена на иска над 20 000 лв. С изменението на чл. 113 от ГПК е създадено ново процесуално правило, имащо действие и за висящите въззивни производства, според което образуваните дела на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. От тази норма следва, че за тях е приложим предвиденият в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК праг за касационно обжалване от 5000 лв., когато въззивните решения са постановени след влизане в сила на изменението на чл. 113 от ГПК.
По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.