С Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
С тълкувателното решение по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес за принудителното осъществяване на вземането.
Тълкувателно дело № 3/2020 г. е образувано поради наличието на противоречива практика на отделни състави на ВКС по въпроса дали се прилага нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В някои съдебни решения се приема, че разпоредбата се прилага в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на тълкувателното решение. Според мотивите в тези актове задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на обявяване на тълкувателното решение, с което постановлението е счетено за загубило сила. Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на тълкувателното решение, не е текла погасителна давност. Други състави приемат, че чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не се прилага и по изпълнителни дела, образувани за принудително събиране на вземания преди 26.06.2015 г. Те посочват, че тълкувателното решение, с което е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., изрично приема в мотивите си, че от момента на влизане в сила на Конституцията (13.07.1991 г.) изпълнителният процес не може да се счита за „процес относно вземането“ по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Поради това от посочения момент давността по образуваните за принудително събиране на вземания изпълнителни дела не спира да тече и с изтичане на съответния предвиден в материалния закон срок тези вземания се погасяват независимо от даденото с ППВС № 3/1980 г. задължително тълкуване.
Според ОСГТК правилно е първото становище. Отговорът на поставения за тълкуване въпрос се предпоставя от принципното разрешение за действието на акта, с който предходно задължително тълкуване е обявено за изгубило сила, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени. В правната теория се приема, че задължителните тълкувателни актове не съставляват правила за поведение, а само изясняват действителното съдържание на правна норма, по чието прилагане има противоречия или неясноти. Приема се също, че съдържанието на тълкуваната разпоредба е било такова, каквото е изяснено със задължителното тълкуване, още от момента на приемането ѝ. Така се обосновава ретроактивното действие на даденото задължително тълкуване. Разрешението обаче не може да е същото тогава, когато задължителното тълкуване бъде изрично обявено за загубило сила с нов тълкувателен акт, който дава различно тълкуване. Законодателството не съдържа правила относно влизането в сила и действието във времето на тълкувателните актове, каквито норми са налице в ЗНА за нормативните актове. Затова разрешението следва да бъде дадено въз основа на основните принципи за последователност и предвидимост в правоприлагането, се казва в мотивите на тълкувателното решение. Следва да се съобрази, че даденото с предходен тълкувателен акт тълкуване на правната норма е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Те трябва да я прилагат в смисъла, посочен в тълкувателния акт, и ако тълкуваната норма не е отменена или съществено изменена, нямат право да влагат в нея различен смисъл. Правните субекти, които не са адресати на задължителната сила на тълкувателните актове, също могат да изискват от съответния орган да съобрази решението си с тях, а ако не стори това – да оспорят постановените в нарушение на задължителното тълкуване актове по установения за това ред. По тези съображения до обявяването на задължителен тълкувателен акт с последващ такъв за загубил сила, обективираното в него тълкуване не може да бъде пренебрегнато по съображения, че има съществена промяна в обществените условия. Затова следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт, се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващият тълкувателен акт. Второто поражда действие от момента на обявяването на новия акт, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага.
Върховните съдии посочват, че даденото разрешение е оправдано и с оглед практиката на Европейския съд по правата на човека (решения по делата „Петко Петков срещу България“ и „Вълкова срещу България“). И по двете дела е констатирано нарушение на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС поради автоматичното прилагане на ново задължително тълкуване по отношение на факти, осъществили се при действието на обявено за загубило сила тълкуване във връзка с приложението на чл. 30, ал. 2 ЗН. Хипотезата, в която с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., е сходна с тази по посочените дела. Нито нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН, нито тази на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД са търпели изменения от момента на приемането им. Те са били подложени на задължително тълкуване в определен смисъл. Това тълкуване е изоставено впоследствие с нарочен следващ тълкувателен акт поради изменение в обществено-икономическите условия. „Прилагането на новото тълкуване автоматично по отношение на факти, осъществили се при действието на старото задължително тълкуване, без да се вземат предвид неговите последици за засегнатите субекти, би било нарушение на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС“, се казва в мотивите.
Поради изложеното ОСГТК приема, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
По тълкувателното дело са депозирани особени мнения.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в сайта на ВКС – секция „Тълкувателни дела“.