С Тълкувателно решение № 3/2021 от 25.10.2022 г. по Тълкувателно дело № 3/2021 г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Отклонява предложението на състав на І г. о. на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: „Може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част?“
Тълкувателното дело е образувано по предложение на състав на Първо гражданско отделение на ВКС, направено по реда на чл. 292 от ГПК, за приемане на тълкувателно решение поради констатирано противоречиво разрешаване на въпроса в две решения на ВКС. В решението по гр. д. № 1845/2018 г., I г. о., е прието, че положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за собственост е наличието на правен интерес за ищеца от този иск. Правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск е налице, когато ищецът претендира да е собственик (респективно съсобственик) на имота и твърди, че ответникът заявява права върху този имот, които засягат правата на ищеца. Според приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по Тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС (ТР № 8/2012) такъв правен интерес е налице и когато ищецът се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за собственост от лице, което претендира да е собственик не на целия имот, а само на посочена от него идеална част от имота, такъв правен интерес за ищеца ще е налице (освен когато се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника) само ако той твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за собственик на такава идеална част от вещта, която превишава притежаваната от ищеца идеална част от тази вещ.
В решението по гр. д. № 746/2020 г. съставът на I г. о. сочи, че споделя практиката на ВКС, изразена в редица решения, в които е даден положителен отговор на процесуалноправния въпрос дали е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота. Приема, че когато и двете спорещи страни са се снабдили с констативни нотариални актове за право на собственост върху идеални части, без правата им да се застъпват, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на ответника, за които последният се е снабдил с нотариален акт и които се отричат от ищеца. За съсобственика не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост наред с него и каква е квотата му в съсобствеността, тъй като това касае упражняването на правомощията, произтичащи от правото му на собственост върху притежаваната идеална част от вещта и включени в съдържанието на това право. Затова за съсобственика ще е налице правен интерес да отрече със сила на пресъдено нещо претендирани от ответника права върху идеални части от имота или размера им дори ако същите не се застъпват с идеалните части на ищеца. Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС приема, че не е налице противоречиво разрешаване по идентични правни въпроси в тълкувателните части на посочените решения. В първото изрично има позоваване на т. 1 от ТР № 8/2012 на ОСГТК на ВКС. Във второто позоваването е индиректно, чрез посочване на решения на ВКС, според които указанията на ТР са приложими и следва да бъдат съобразени.
Според върховните съдии от приетото и в двете решения на ВКС може да се обобщи, че посоченото ТР № 8/2012 г. е приложимо на общо основание и за случаите, при които ищецът притежава само идеална част от право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. И в двете решения на ВКС се прави обоснован извод, че хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за собственост от лице, което претендира да е собственик не на целия имот, а само на посочена от него идеална част, попада в приложното поле на ТР и такъв правен интерес за ищеца ще е налице, ако той твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за собственик на такава идеална част, която засяга неговата квота, т. е. оспорва му се самостоятелното право върху идеалната част; ищецът се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В мотивите се казва: „Притежанието на идеални части от правото на собственост предпоставя многообразие на споровете за защита на тези права. При всеки конкретен спор наличието на правен интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, посочени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска и следи за правния интерес при всяко положение на делото. След като се касае за въведен от ищеца спор за права в собствеността на имот, надхвърлящи неговите идеални части, то и при преценката за правния интерес, съобразно визираните в цитираното ТР предпоставки, следва да се имат предвид и правните последици на съдебното решение, с което евентуално се уважава или отхвърля така предявен отрицателен установителен иск и противопоставимостта му на неучаствали в процеса други съсобственици на имота.“
По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.