С Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по Тълкувателно дело № 3/2023 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
В производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.
Тълкувателното дело е образувано поради противоречива практика на състави на ВКС по въпроса: „Приложими ли са разпоредбите на чл. 78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК?“. Според едното становище производствата по спорна съдебна администрация на отношенията между родители и деца, в т. ч. и на лични отношения на близки с деца, не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми относно отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях намират приложение общите правила на чл. 78 от ГПК, според които отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. Според другото становище правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) пред първата инстанция. Поддържа се, че при обжалване на решенията за въззивната и касационната инстанция се прилагат общите правила за разноските по чл. 78 от ГПК.
Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС приема, че в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК и касаещи начина на упражняване на родителските права и личните отношения на близки с деца, разпоредбите на чл. 78 от ГПК следва да бъдат прилагани съответно при съобразяване на особеностите на тези производства. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноските следва да се понесе от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските следва да бъдат възложени на ответната страна. В останалите случаи разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
В мотивите се казва, че доколкото в СК не са предвидени специфични процесуални правила, при разглеждането на отправените до съда молби за съдействие при определяне на начина на упражняване на родителските права по реда на чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК, както и на личните отношения на близки (баба и дядо) с деца, приложение следва да намерят общите правила на ГПК. При прилагането на съответното общо процесуално правило на първо място следва да бъде съобразено обстоятелството, че принципно уредбата на тези отношения трябва да бъде постигната по общата воля на страните в правоотношението, каквато в случая липсва. Именно невъзможността да се постигне такова споразумение е предпоставка заинтересованият да отнесе въпроса към съда с цел разрешаване на спора за начина на упражняване на правата, предизвикан при това от поведението и на двете страни, но без да е налице спор за самото съществуване на субективното право. „За разлика от исковото производство, съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на материалното право, а само оказва съдействие относно начина на упражняването му, т. е. за реализирането на правата и на двете страни, и в този смисъл липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник“, пише в решението.
Според ОСГК на ВКС, освен че посочените производства са насочени към настъпването на обща промяна в отношенията между страните, като съдът създава новото правно положение според своята преценка за най-целесъобразното развитие на правоотношението, е налице и още една специфична особеност, с оглед на която общите правила на гражданския процес се прилагат само съответно – водещ в тези производства е принципът за защита на най-добрия интерес на детето, което формално не е страна в производството. В мотивите се посочва, че когато съдът с решението си замества липсващата обща воля на страните, прилагането на правилата на чл. 78 от ГПК следва да претърпи някои ограничения, като нито една от страните не следва да понесе санкцията, която страните в общия исков процес понасят при уважаване или отхвърляне на иска чрез осъждането им да заплатят разноски в полза на противната страна. „Необходимо е да се отчита обаче, че съдът може да бъде неправомерно сезиран с искане за съдействие (т. е. спорът е неоснователно предизвикан), че непостигането на извънсъдебно споразумение може да се дължи изцяло на недобросъвестното поведение на една от страните, респективно крайният изход на производството да е изцяло обусловен от подобно недобросъвестно поведение или да са налице предпоставките за цялостното потвърждаване на правното твърдение на една от страните. В тези случаи отговорността за разноски се подчинява изцяло на предвидените в чл. 78 ГПК правила“, категорични са върховните съдии.
В тълкувателното решение се пояснява, че в производството пред първата инстанция правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора следва да намери приложение само когато молбата е изцяло уважена, респективно изцяло отхвърлена, както и когато производството по делото е прекратено по причина, дължаща се на поведението на една от страните. Когато молбата до първоинстанционния съд е подадена след като правоотношението между страните е вече уредено (със спогодба или влязло в сила съдебно решение) и не се установи наличие на новонастъпили обстоятелства, които да налагат намесата на съда, както и когато се установи, че непостигането на извънсъдебно споразумение се дължи изцяло на недобросъвестното поведение на молителя, в полза на насрещната страна следва да бъдат присъдени разноски. А когато в производството се установи, че непостигането на извънсъдебно споразумение се дължи изцяло на поведението на ответника или настъпят обстоятелства по причина негово недобросъвестно поведение, които имат за последица прекратяване на производството, разноски следва да бъдат присъдени в полза на молителя.
В производството пред въззивния съд, прилагайки едновременно както диспозитивното, така и служебното начало, съдът може служебно да измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в жалбата искане, ако прецени, че това е в интерес на децата, при което не важи и забраната за влошаване на положението на обжалващия. И в този случай всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила. „При пълно уважаване на въззивната жалба, както и при цялостното ѝ отхвърляне обаче, приложение следва да намерят правилата на чл. 78 ГПК и разноските бъдат възложени на насрещната страна“, се уточнява в мотивите.
И в производството пред ВКС, когато касационното обжалване е допуснато, съдът може служебно да измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в жалбата искане, ако прецени, че това е в интерес на децата. И в този случай всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила. „Но при пълното отхвърляне на касационната жалба, както и когато касационното обжалване не бъде допуснато, касаторът следва да заплати направените от ответника по жалбата разноски. А когато касационното обжалване е допуснато и касационната жалба е изцяло уважена, разноските следва да бъдат възложени на ответната страна“, пишат върховните съдии.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.