С Определение № 3/2023 г. от 13.12.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2023 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ОСГТК на ВКС) отклонява направеното с определение по гр. д. № 4859/2022 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, предложение за приемане на тълкувателно решение по въпросите:
При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, необходимо ли е за възникване на регресни права между солидарните длъжници, в т. ч. между поръчителя (за платеното от него) и главния длъжник, да бъде погасен целият дълг или е достатъчно да е изплатена част от общото задължение?
Кой е началният момент, от който започва да тече давност за вземанията по договор за банков кредит, при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, в отношенията между солидарните длъжници, в т. ч. между поръчителя (за платеното от него) и главния длъжник?
Според ОСГТК на ВКС по поставените въпроси липсват противоречиви становища в практиката на Върховния съд (ВС) и Върховния касационен съд.
По отношение на първия въпрос върховните съдии посочват, че решението по гр. д. № 51/1959 г. на ОСГК на ВС е постановено по въпроса, дали ако поръчителят е изплатил задължението на прекия длъжник след 23.12.1947 г., вземането му се обхваща от чл. 12 от Указа за опрощаване на задълженията, макар и задължението, за което се е отнасяло поръчителството, да произхожда преди тази дата. В мотивите е посочено, че съгласно чл. 146 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора. Това обаче не означава, че поръчителят продължава да събира същото вземане, което е имал кредиторът, а означава само, че поръчителят придобива правото да събере от длъжника онова, което е изплатил срещу задължението на същия към кредитора, като се възползва от обезпеченията, които е имал последният. Вземането на поръчителя се различава от вземането на първоначалния кредитор както по своето основание, така и по момента на възникването, а в някои случаи и по размера си; то винаги има за свое основание изпълнението на чуждо задължение. Размерът му обхваща само действително заплатеното от поръчителя, което може да превиши размера на задълженията на длъжника, защото включва действителния размер на дълга, лихвите и разноските, включително и тези по изпълнението. То възниква в момента, когато поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора.
Решението по т. д. № 404/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е постановено по въпрос, свързан с предпоставките за прекратяване на поръчителството по чл. 146, ал. 3 от ЗЗД и доколко невъзможността поръчителят да встъпи в правата на кредитор следва да е окончателна. В мотивите към решението, наред с очертаване на хипотезите, при които поръчителството се прекратява, е прието, че вземането на поръчителя възниква в момента, когато поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора. От този момент той става кредитор на мястото на първоначалния кредитор, като вземането на поръчителя е различно по основание, а неговият размер се формира от размера на изплатения чужд дълг, лихви, разноски, включително и разноски по изпълнението.
Според ОСГТК е видно, че в нито едно от посочените решения не е обсъждано дали е налице погасяване на целия дълг или на част от него и от кого, и кога е било извършено погасяването. В решенията не се съдържат изводи, че необходима предпоставка за възникването на регресните права на поръчителя срещу главния длъжник е погасяване на целия дълг към кредитора (от поръчителя и/или от главния длъжник), респективно, че регресно право на поръчителя срещу главния длъжник по отношение на заплатена от поръчителя част от задължението не може да възникне, преди дългът към кредитора да бъде погасен изцяло.
От друга страна, решенията по граждански дела с номера 1328/2010 г., 177/2011 г. 4694/2017 г. и 6068/2014 г. изобщо не разглеждат въпроси, свързани с възникването на регресните права на поръчителя срещу главния длъжник, а са постановени по приложението на разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД в отношенията между солидарни съдлъжници, между които солидарността е възникнала поради поето от единия съпруг задължение за задоволяване нужди на семейството или поради съзадължаване на различни лица по договор за банков кредит. В тези решения в обобщение е прието, че солидарният съдлъжник не може да претендира от съдлъжниците суми по чл. 127 от ЗЗД, без преди това да е платил на кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част.
С оглед изложеното и предвид различието в законовата регламентация на поръчителството и общата уредба на солидарността (която уредба е приложима спрямо поръчителството, доколкото няма специални правила), в частност различието в правното положение на поръчителя и на солидарния съдлъжник, формираните правни становища в цитираните в определението по чл. 292 ГПК решения не обосновават наличие на противоречива практика по първия от въпросите, категорични са върховните съдии.
Според ОСГТК визираните в определението по чл. 292 от ГПК решение по гр. д. № 237/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, и решение по гр. д. № 4674/2021 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, с които се обосновава наличие на противоречива практика на ВКС по втория въпрос, не съдържат изобщо отговор на въпроса кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за регресните вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит. Затова според върховните съдии формираните правни становища в цитираните в определението по чл. 292 от ГПК решения не обосновават наличие на противоречива практика на ВКС по втория от въпросите.
Относими към частта от поставените въпроси, отнасяща се до възникване на регресните права на поръчителя към главния длъжник и до изискуемостта на вземанията на поръчителя към главния длъжник, са възприетите от различни състави на ВКС разрешения, според които с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Поръчител, който заплати дълга, придобива вземания срещу длъжника. При частично изпълнение регресните права на поръчителя няма да бъдат в пълен обем. Регресното вземане на поръчителя спрямо длъжника по главния дълг възниква с първото извършено плащане. От този момент той става кредитор на длъжника на лично основание за свое вземане.
Според върховните съдии липсва произнасяне на състави от ВКС с решения, в които да са застъпени противни на изложените в предходния абзац становища.