С Тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. по Тълкувателно дело № 4/2021 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.
Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.
Според § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ДР ЗПКОНПИ) „имущество“ е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него.
Тълкувателното дело е образувано поради противоречива съдебна практика по въпросите: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? 2. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?
По първия въпрос съществуват две противоречиви становища. Според едното незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на този период, респективно значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона. Според другото становище под „имущество“ се има предвид стойността на всички активи, придобити през целия проверяван период, а не „незаконно придобито имущество“ или „незаконно придобито налично имущество“, респективно при определяне на „значителното несъответствие“ се взема предвид цялото придобито през проверявания период имущество, а не само наличното в края му.
Върховните съдии приемат за правилно първото становище. В правната теория под „имущество“ се разбира съвкупност от права и задължения на едно лице и то тези права и задължения, които имат стойност – вещни, облигационни, авторски, изобретателски, наследствени. В законодателството обаче терминът „имущество“ се ползва с различни правни значения. В определени случаи с него се означават само правата или съвкупността от права. Анализът на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ показва, че имуществото по смисъла на разпоредбата обхваща само правата, не и задължения. Според ОСГК незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица и в края на този период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Законовото изискване е да е налице предмет на отнемане. Затова и в самия ЗПКОНПИ, чл. 116 и следващите, са предвидени редица обезпечителни мерки, които се налагат след събирането на данни, достатъчни да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито. Целта на тези мерки е да се предотврати предприемане от ответника на правни и фактически промени (например отчуждаване на права, укриване, разпиляване, унищожаване на движими вещи), които да осуетят успешното провеждане на исковата защита. От друга страна, нормите на закона, касаещи предметния обхват на отнемането, са със санкционен характер, поради което и не могат да се тълкуват разширително. Тези изводи намират опора и в мотивите на решението на Конституционния съд по к. д. № 6/2012 г., според които „на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения“. Според върховните съдии възприемането на друг отговор на поставения въпрос би означавало да се наруши принципът за пpoпopциoнaлнocт нa мepĸитe и цeлтa нa зaĸoнa, утвърждаван в практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), включително peшeниeтo пo дeлoтo „Toдopoв и дp. сpeщy Бългapия“, респективно да се приеме, че дела могат да се водят и срещу лицa, ĸoитo нямaт ниĸaĸвo или имaт малко пo cтoйнocт нaличнo имyщecтвo. В практиката си ЕСПЧ сочи, че конфискацията на имущество следва да е пропорционална на преследваната от закона легитимна цел, а засегнатите лица трябва да имат възможност за ефективна защита и не следва да понасят прекомерна тежест.
По втория въпрос също се застъпват две противоречиви становища. Според първото не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период. Според второто становище на отнемане подлежи паричната равностойност на имуществото, придобито през целия проверяван период, което липсва в края на периода и когато ответникът не е доказал законен източник на средствата.
Според ОСГК отговорът на въпроса е свързан с този на първия, като върховните съдии са категорични в извода си, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане обаче парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, тъй като законът не предвижда такава възможност. Когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска, са придобити имущества, на отнемане подлежат тези имущества. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период. Не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено, унищожено или погинало.
По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в сайта на ВКС – секция „Тълкувателни дела“.