С Тълкувателно решение № 5/2021 от 11.04.2023 г. по Тълкувателно дело № 5/2021 г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Работодателят няма правомощието да прекрати на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ вр. с чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО трудовото правоотношение с педагогически специалист, осъден за умишлено престъпление от общ характер, когато осъждането е станало преди влизане в сила на чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО и на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ. Приложение в тази хипотеза намира § 27, ал. 1 ПЗР ЗПУО, според който завареното трудово правоотношение се запазва, ако лицето е имало право да заема съответната длъжност към момента на възникването му.
Тълкувателното дело е образувано поради формирана противоречива съдебна практика в три решения по чл. 290 от ГПК на ВКС. Според първото становище в хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) работодателят има правомощието да прекрати без предизвестие трудово правоотношение с педагогически специалист по смисъла на Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО), който е осъден за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила съдебен акт, независимо от реабилитацията по право и реабилитацията по съдебен ред. Новата норма на чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ се прилага освен за нови трудови правоотношения, възникнали след влизането ѝ в сила, и за заварени трудови правоотношения, включително когато съдебният акт е породил правни последици преди 01.08.2016 г. – датата на влизане в сила на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ вр. с чл. 215, ал. 1, т. 1 от ЗПУО. Според второто становище новото изискване за заемане на длъжност на педагогически специалист в чл. 215, ал. 1, т. 1 от ЗПУО и съответстващото му основание за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ се прилагат за сключени след 01.08.2016 г. трудови договори и за съществуващи трудови правоотношения с педагогически специалисти, чиито осъждания са факт, осъществил се след 01.08.2016 г.
Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС намира за правилно второто становище. В мотивите на тълкувателното решение се посочва, че действието на гражданския закон се проявява от момента на влизането му в сила – чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България (КРБ), а отмяната на гражданския закон преустановява неговото действие за в бъдеще. Правилото за действието на новия граждански закон по време е, че той урежда юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварените висящи граждански правоотношения за в бъдеще (ех nunc). Само по изключение законодателят може да придаде обратна сила (ex tunc) на новоприетия закон. В българското право забраната за обратно действие на законите е принцип, който се извежда от понятието за правовата държава, уредено в Преамбюла и в чл. 4, ал. 1 от КРБ. Този принцип е прогласен изрично в чл. 5, ал. 3 от КРБ за наказателните закони, без това да означава, че е изключен за другите закони, независимо че липсва изрична конституционна норма. Принципът се съдържа в правилото на чл. 14 Закона за нормативните актове (ЗНА), което предвижда, че обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение и то с изрична разпоредба.
Нормата на чл. 330 ал. 2, т. 10 от КТ урежда ново основание за прекратяване на трудовия договор с педагогически специалисти по смисъла на ЗПУО, която е включена в КТ с § 33, т. 3 ПЗР ЗПУО, като новото основание се прилага от 01.08.2016 г. съгласно определения в § 60 ПЗР ЗПУО момент на влизане в сила на новия ЗПУО.
„При извършения сравнителен анализ на отменените и действащите след 01.08.2016 г. норми се налага изводът, че законодателното разрешение по чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО, въз основа на което е въведено новото основание за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, е по-рестриктивно – урежда както нови, така и по-тежки ограничения във възможността да се заемат длъжности на педагогически специалисти, което на собствено основание изключва ретроактивното му действие“, се казва в тълкувателното решение.
Според Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС разпоредбите на чл. 215, ал. 1, т. 1 от ЗПУО и чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ са материалноправни и съобразно общите правила за действие по време на правните норми имат действие занапред, защото законодателят изрично не им е придал обратна сила (чл. 14, ал. 1 ЗНА). Новото уволнително основание е прието въз основа на ЗПУО, който видно от преходните и заключителните му разпоредби няма обратна сила, от което следва, че и чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ не може да има такава. Такова действие е изключено и по силата на преходното правило на § 27, ал. 1 ПЗР ЗПУО, което изрично обвързва запазването на трудовите правоотношения с преценката към минал момент – дали лицето „е имало право да заема“, т. е. дали е отговаряло на изискванията за заемане на съответната длъжност по тогава действалия закон.
Да се приеме обратното, би означавало в нарушение на закона да се придаде същинско обратно действие на чл. 215, ал. 1, т. 1 от ЗПУО и чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ, при което ще се накърнят валидно придобити и конституционно защитими права – правото на труд и правото на упражняване на избраната професия, категорични са върховните съдии.
По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.