С Решение № 2/18.03.2021 г. по наказателно дело № 687/2020 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 389/2018 г. на Апелативен съд – Варна, като намалява размера на наложените на подсъдимите Радко Ганчев и Стефан Кънев наказания „лишаване от свобода“ от 10 на 8 години.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложените от съда наказания.
Делото е образувано по жалби на подсъдимите Радко Ганчев, Стефан Кънев и Красимир Цветанов срещу решението от 15.04.2020 г. по в.н.о.х.д. № 389/2018 г. на Апелативен съд – Варна.
С присъда на Окръжен съд – Добрич подсъдимите са признати за виновни в това, че в периода м. ноември 2011 г. – 19 март 2012 г. в съучастие помежду си, при условията на продължавано престъпление и чрез използване на технически средства отнели тръби от водонапорен тръбопровод „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасите на р. Дунав“ (в землищата на села в областите Силистра и Добрич). Кражбата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай на престъпление по чл. 196а вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 пр. 1 и 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което на Радко Ганчев и Стефан Кънев са наложени наказания „лишаване от свобода“ от по 10 г. и конфискация на имоти и движими вещи, а на Красимир Цветанов е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 г. Съдът уважава предявения от гражданския ищец „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД иск за сумата от 6 695 708 лв.
С решението на Апелативен съд – Варна е изменена присъдата. Прието е, че деянието е извършено и на територията на землищата на селата Цар Асен, Кочмар и Дряновец, като кражбата е на стоманени тръби с обща дължина от 28 188 м, общо тегло 7 795 787 кг, на обща стойност 15 398 040,58 лв. Намалено е наказанието „лишаване от свобода“ на Красимир Цветанов от 5 на 3 г., отложено с изпитателен срок от 5 г.
Съставът на ВКС приема, че касационните жалби са частично основателни.
Според върховните съдии изначално неоснователни са оплакванията на защитата за липса на мотиви и прецизен анализ на доказателствените източници от страна на първата и на въззивната инстанция. Инстанционните съдилища са анализирали внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като са подходили при оценката им с нужната критичност и обективност.
Към апелативната инстанция не може да бъде отправен упрек за липса на мотиви, за липса на отговор на същностни възражения на страните или пък за накърнено право на защитата на подсъдимите. „Въззивният съд е подходил с нужната задълбоченост и обективност и е дал обосновани и пространни отговори на оплакванията на страните, относими към предмета на доказване. Той обосновано е заключил, че между подсъдимите е бил налице общо формиран в началото на месец ноември 2011 г. пряк умисъл, като всеки от тях е съзнавал мястото и ролята на останалите“, пише в решението на ВКС.
Що се отнася до наложените наказания „лишаване от свобода“ на подсъдимите Ганчев и Кънев, върховните съдии намират, че те са завишени и явно несправедливи. При индивидуализацията на наказанията както първата инстанция, така и въззивният съд са отчели наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на тримата подсъдими. „Неправилно обаче инстанционните съдилища не са приложили разпоредбата на чл. 55 от НК за подсъдимите Ганчев и Кънев и то не поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а поради наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – прекомерната продължителност на наказателния процес в двете му фази“, се казва в решението на ВКС. В конкретния казус процесуалните рамки на досъдебното, първоинстанционното и въззивното производство надхвърлят приетите за съответни на разумния срок по чл. 6, пар. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Според върховните съдии действително делото се отличава с фактическа и правна сложност, което неизбежно води и до известно забавяне на развитието на наказателния процес. Конкретната фактическа и правна сложност на делото обаче не е прекомерна, така че да наложи наказателноправната процедура във всичките ú фази и етапи да продължи около девет години, категоричен е съдебният състав на ВКС. В мотивите се казва, че наказанието „лишаване от свобода“ на тези подсъдими следва да бъде определено под най-ниския предел с оглед нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК като вид компенсация за неизпълнението на държавата да осигури правосъдие в разумен срок. Като отчита обаче причинените особено значими имуществени вреди Върховният касационен съд приема, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, която позволява да не се наложи по-лекото наказание, което законът предвижда (в конкретния случай конфискация на имущество), наред с наказанието „лишаване от свобода“.