С Решение № 88/19.05.2021 г. по наказателно дело № 312/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението по в.н.о.х.д. № 230/2020 г. на Апелативен съд – Бургас и връща делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно.
Делото е образувано по касационна жалба на Георги К. срещу решението на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена присъда от 17.06.2020 г. на Окръжен съд – Сливен. С нея подсъдимият Георги К. е признат за виновен в това, че на 06.04.2018 г. в село Гавраилово, общ. Сливен, отнел 200 лв. от владението на Петя П. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е придружено с убийството на Петя П., поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години.
Тричленният състав на ВКС приема жалбата за основателна. Въззивният съд не е използвал в пълнота суверенното си право на решаващ съд да направи заключение за допустимостта и надеждността на всеки доказателствен факт и да провери доколко събраните доказателствени материали са достатъчни и процесуално годни, като се ръководи от изискването за обективност и всестранност. Персоналната идентификация на извършителя на престъплението е резултат от едностранчив и повърхностен анализ на доказателствените материали и игнориране на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Вътрешното убеждение на съдилищата е формирано чрез подмяна на регламентираната в НПК рамка за събиране и проверка на доказателства и доказателствени средства.
Съдилищата по същество са ценили като годни доказателствени източници, установяващи авторството на деянието, показанията на полицейски служител, провел беседа с Георги К., и показания на негови съкилийници, пред които подсъдимият бил направил извънпроцесуални самопризнания за участието си в грабежа, от които в хода на съдебното следствие пред окръжния съд се е отказал. Върховните съдии посочват, че в НПК няма забрана показанията на полицейски служител, възприел пряко факти и обстоятелства от извършеното деяние или такива след осъществяването му, да могат да бъдат ползвани наред с останалите доказателства по делото, стига да отговарят на критериите за достоверност и логичност. В конкретния случай показанията на свидетеля не съдържат информация с такъв характер, тъй като чрез тях той пресъздава сведения, които не е възприел непосредствено, а които са му били съобщени при беседа с лице, което впоследствие се е превърнало в обвиняем. Показанията му нямат предназначение да заместят преките доказателства, тъй като в случая те не са недостъпни, защото подсъдимият не отказва да даде обяснения и излага своя версия за случилото се. „В този случай те не могат да послужат за проверка на първичните, тъй като събраната по този ред информация представлява грубо нарушение на процесуалния закон и на Директива 2013/48/ЕС на ЕП и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство. В приложното поле на цитираната директива е предвидено правото на адвокат, правото да не се самоуличават и правото да запазят мълчание не само на обвиняеми, а и на лицата, които в хода на разпита пред полицията или друг правоохранителен орган се превръщат в заподозрени или обвиняеми“, се казва в решението на ВКС.
Според върховните съдии и четирите направени следствени експеримента са извършени в нарушения на чл. 2, т. 3 от Директива 2013/48 на ЕС, гарантираща правото „да запази мълчание“ и „правото на адвокат“, какъвто Георги К. не е имал по време на провеждане на следствените експерименти, когато е изнасял самоуличаваща информация.
В мотивите към решението на апелативния съд липсват отговори на възраженията на защитата по отношение на процесуалната издържаност на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство. Не е направен внимателен и задълбочен анализ на съществуващите в тях противоречия. Не е отговорено доколко те са логични и непротиворечиви по отношение на основния факт на доказване, хармонират ли с другите доказателства по делото или напротив, изключват тяхната достоверност.
За да приеме обвинителната теза за доказана, освен на показанията на полицейския служител, съдът се е позовал на приложените по делото справки за проведени разговори през мобилните мрежи в деня и нощта на престъплението. Пропуснал е да обсъди факта, че клетките, обслужващи с. Селиминово и с. Гавраилово, се покриват и по какъв начин това оказва влияние върху изводите му. Според върховните съдии информацията за това използвал ли е към инкриминирания период и дата 06.04.2018 г. подсъдимият мобилен апарат и с какъв номер не е разрешен убедително. „Последното обстоятелство е особено важно с оглед липсата на преки доказателства за авторството на деянието и отсъствието на ДНК от подсъдимия по жертвата и нейните вещи и с оглед необходимостта от извършване на проверка за достоверност на направените от подсъдимия самопризнания в хода на досъдебното производство“, пише в решението на ВКС. За целта следва да бъдат назначени допълнителни комплексни технико-топографски експертизи.
В заключение тричленният състав на ВКС приема, че подсъдимият Георги К. е бил лишен от справедлив процес в съответствие с чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, което налага преразглеждане на делото му от друг състав при същия съд. Той следва да отстрани допуснатите процесуални нарушения в аналитичната дейност на предходния съдебен състав, довели до противоречие и непълнота в мотивите към съдебния акт и до направената от ВКС констатация, че постановената присъда почива на доказателствени източници, които са компрометирани. При новото разглеждане на делото следва да се направи детайлен и обективен прочит на цялата налична доказателствена маса и да се отговори кои от доказателствата са събрани при съблюдаване на процесуалните изисквания и дали те установяват с необходимата категоричност и еднозначност участието на подсъдимия в инкриминираните събития.