С Решение № 254/14.01.2020 г. по наказателно дело № 1060/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 23.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 553/2019 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложените от съда наказания.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Марян Филипов и Иван Митов срещу решението на САС, с което присъдата от 28.01.2019 г. по н.о.х.д. № 301/2018 г. на Окръжен съд – Видин е изменена в частта за разноските и потвърдена в останалата ú част.
С първоинстанционната присъда подсъдимите Марян Филипов и Иван Митов са признати за виновни в това, че на 28.03.2018 г. в с. Градец в съучастие като съизвършители умишлено са умъртвили Сашо Тачев, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, предл. 1-во вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 20, ал. 2 НК (убийство при условията на опасен рецидив) са осъдени на по 18 години „лишаване от свобода“, като наказанията са намалени с по една трета (6 години) до 12 години за всеки един от подсъдимите поради проведеното съкратено съдебно следствие. Осъдени са да заплатят на гражданските ищци и частни обвинители обезщетения за претърпени неимуществени вреди.
В касационните жалби се посочва основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за явна несправедливост, като се правят искания за намаляване на размера на наложените наказания.
Индивидуализираните санкции „лишаване от свобода“ за двамата подсъдими в размер на по 12 години са съответни на обществената опасност на деянието и на личността на самите извършители и са справедливи с оглед поправянето и превъзпитанието им, а така също и с оглед възпитателното въздействие върху други потенциални извършители на подобен род престъпления, категорични са върховните съдии.
Съдебният състав на ВКС не намира основания за намаляване на размера на наложените наказания. По делото (за двамата подсъдими) вярно са отчетени отегчаващи отговорността им обстоятелства, поради което правилно решаващите инстанции са преценили, че наказанието им следва да бъде отмерено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства около средния размер, а не в минималния предвиден размер.
По отношение на искането да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, върховните съдии подчертават, че тази възможност се обуславя от съществуването на такива особености на конкретния случай, явяващи се „изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства“ и разкриващи по-ниска степен на обществена опасност на деянието от типичните за този вид престъпления, поради което предвиденото в закона наказание се явява несъразмерно тежко и несъответно на извършеното престъпление. „Отчетените от решаващите инстанции смекчаващи отговорността обстоятелства за жалбоподателите (самопризнание, изказано съжаление, психически статус) не са нито изключителни по своя характер, нито са многобройни, поради което законосъобразно е отказано приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК“, пише в окончателното решение на ВКС.