С Решение № 361/20.06.2024 г. по наказателно дело № 381/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъдата по в.н.о.х.д. № 297/2022 г. на Апелативен съд – Варна.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложените наказания и съдебното решение е публикувано.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Григор Колев и Константин Бухлев и на частните обвинители срещу въззивната присъда на Апелативен съд – Варна.
С присъда на Окръжен съд – Варна Константин Бухлев е признат за виновен за това, че на 26.02.2015 г. в гр. Варна като извършител в съучастие с неустановено лице като подбудител умишлено умъртвил Тодор Тодоров, като деянието е извършено предумишлено и с особена жестокост. Определено му е наказание „доживотен затвор“. Григор Колев е оправдан по обвинението за това, че като подбудител в съучастие с Бухлев като извършител умишлено го е склонил чрез обещаване и даване на облага (20 000 евро) да умъртви Тодор Тодоров.
С въззивната присъда е отменена първоинстанционната в частта, с която Колев е оправдан, като вместо това е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 20 години. Присъдата е изменена по отношение на Бухлев, като е прието, че е действал в съучастие с подбудителя Колев. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно обезщетения за неимуществени вреди: на Ж. Ж. сумата от 140 000 лв., на П. Н. – 55 000 лв., на наследниците на Ж. Д. – 100 000 лв., на Д. Д. – 100 000 лв., на Е. Т. – 70 000 лв. Осъдени са да заплатят солидарно на Д. Д. и на наследниците на Ж. Д. 1142,50 лв. – обезщетение за имуществени вреди. В останалите части присъдата е потвърдена.
Съдебният състав на ВКС приема за неоснователно оплакването, че делото е разгледано от незаконен състав във въззивната инстанция. В НПК не е въведена забрана за участие в състава на съда на съдия, който се е произнесъл по мярката за неотклонение „задържане под стража“, освен ако не е формирал предварително становище по вината и отговорността, което би било основание за отвод. По делото липсват доказателства, че съдията, който се е произнесъл по мярката за неотклонение на Колев, съдия докладчик във въззивната инстанция, е изразил предварително становище по неговата виновност или по виновността на неговия съучастник, поради което не би могло да се счете, че е имал основание за отвод, основан на чл. 29, ал. 2 от НПК.
Според върховните съдии изводите на апелативния съд по релевантните факти са основани на годни доказателствени източници, а общото неконкретизирано оплакване на защитата за тяхната процесуална негодност не може да бъде споделено. Вярно са оценени гласните доказателства, изводими от показанията на изслушаните свидетели, като съдът е възприел правилния подход да ги анализира в контекста на останалата доказателствена съвкупност, търсейки наличието на съответствие между отделните факти от предмета на доказване. Неоснователно се възразява срещу допустимостта да бъде изслушана като свидетел Филипа Ц., сключила брак с подсъдимия Колев в съдебната фаза на процеса. Касационната инстанция не споделя оплакването на защитата, че съдът е нарушил процесуалния закон, като е ползвал показанията на свидетелката (от съдебната фаза и приобщените такива от досъдебното производство), тъй като при провеждане на нейния разпит са спазени изискванията на НПК. Не е основателно и оплакването, че при разпита на свидетеля с тайна самоличност е допуснато процесуално нарушение. В мотивите на ВКС се казва, че съдът детайлно е обсъдил заявеното от свидетеля, което се отличава с последователност и подреденост, поради което не е имало пречка да бъде ползвано при формиране на изводите по релевантните факти. А тезата на защитата, че от липсата на модерни мобилни устройства следва, че Колев не е могъл да комуникира онлайн с Бухлев, е опровергана от събраните доказателства, че Колев си е разменял съобщения с Бухлев по skype, който факт е обективен и е изяснен както чрез гласни доказателства, така и чрез приемане заключение на съдебно-техническа експертиза.
В решението се пояснява, че правната теория и съдебната практика са изяснили, че обвинението може да се счита доказано от доказателствена съвкупност, сред която да фигурират преки и косвени доказателства в различно съотношение. Допустимо е обвинението да бъде доказано и само от косвени доказателства, но при условие че те формират система, която води до единствено възможен извод. „В случая обвинението спрямо подсъдимия Колев е доказано от система от косвени доказателства, обуславяща единствено възможен извод, а именно: че този подсъдим е действал в съучастие като подбудител с подсъдимия Бухлев, действал като извършител“, пишат върховните съдии и излагат подробни мотиви в тази насока. Те не споделя и становището на защитата, че съдът е възприел безкритично обвинителната теза по отношение на подсъдимия Бухлев, без да обсъди доказателствата, които я опровергават.
По отношение на оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания съдебният състав на ВКС отбелязва, че апелативният съд е оценил комплекса от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по отношение на всеки от подсъдимите, взел е предвид целите по чл. 36 от НК, при което е определил наказание 20 години „лишаване от свобода“ при „строг“ режим спрямо подсъдимия Колев и „доживотен затвор“ спрямо подсъдимия Бухлев. Касационната инстанция споделя становището на въззивния съд и също счита, че така определените наказания се явяват справедливи. При определяне на наказанието на Колев са съобразени смекчаващите обстоятелства, но при преценката за справедливостта на наказанието не може да бъде игнориран моралният облик на дееца, проявен чрез деянието, който го очертава като личност, която не зачита човешкия живот и намира неправомерен начин за „решаване“ на личните си проблеми. В случая мотивът за участие в престъплението (да премахне „съперника“ си) е самостоятелно отегчаващо обстоятелство, тъй като разкрива особености на личността на Колев, които го характеризират като опасен за околните, като лице, което е готово да предприеме крайни мерки за „отстраняване на противник“. Налице е и завишена степен на обществена опасност на деянието, която произтича от механизма на причиняване на смъртта на жертвата. „Верен е изводът на съда, че по отношение на подсъдимия Бухлев справедливо се явява наказанието „доживотен затвор“, категоричен е тричленният състав на ВКС. Независимо от липсата на предходна съдимост, деецът представлява личност с особено висока степен на обществена опасност, чийто морален облик е в пълен разрез с добрите нрави в обществото. Личността на Бухлев го характеризира като опасен за обществото, а наред с това извършеното деяние е „изключително тежко“, откъдето следва, че в този случай единствено наказанието „доживотен затвор“ би било съответно на обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност и на целите чл. 36 от НК.
Според ВКС не е допуснато нарушение на закона и при определяне на обезщетението за вреди.