С Решение № 427/16.11.2023 г. по наказателно дело № 799/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 84/2016 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно.
Настоящото производство е образувано, след като с решение по к.н.д. № 223/2023 г. на ВКС, инициирано по искане на главния прокурор въз основа на решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Стоянова с/у България“, е отменено влязлото в сила решение по к.н.д. № 1258/2017 г. на ВКС и е възобновено наказателното производство срещу Александър Георгиев и Радослав Кирчев за убийството на Михаил Стоянов през 2008 г.
С присъда на Софийския градски съд подсъдимите са признати за виновни в това, че на 30.09.2008 г. в Борисовата градина в съучастие като съизвършители умишлено умъртвили Михаил Стоянов, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития. На Александър Георгиев е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 13 години, а на Радослав Кирчев, извършил деянието като непълнолетен, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 4 години и 10 месеца. С въззивното решение на САС присъдата е изменена, като са увеличени размерите на наказанието „лишаване от свобода“ – на Александър Георгиев на 15 години, а на Радослав Кирчев на 6 години. С решението по к.н.д. № 1258/2017 г. на ВКС е изменен съдебният акт на САС и наказанията са намалени на „лишаване от свобода“ за срок от 10 години за Георгиев и „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца за Кирчев.
В мотивите си настоящият състав на ВКС уточнява, че касационната инстанция дължи дефиниране на границите на своята проверка заради спецификата на производството след възобновяването му и действията, които следва да се предприемат в насока преодоляване на констатираните в решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека (Конвенцията). „Констатирано е, че държавата ни не е изпълнила в достатъчна степен задължението си да гарантира, че подобни прояви, мотивирани от враждебност към действителната или предполагаема сексуална ориентация, ще се санкционират адекватно. Дадени са общи препоръки за привеждане на законодателството ни в синхрон с изискванията за предприемане на мерки за борба с дискриминацията въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност. Това към настоящия момент е сторено със Закона за изменение и допълнение на НК (ДВ, бр. 67/04.08.2023 г.), с който се допълва разпоредбата на чл. 116, т. 11 НК и към изброените в нея квалифициращи признаци на деянието са прибавени и свързани със сексуалната ориентация подбуди. Подобни допълнение са направени и в други наказателни текстове, като напр. в чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, с което ясно се очертава волята на държавата да реагира адекватно на посегателства, мотивирани от омраза във всичките ѝ форми на проявление“, пишат върховните съдии. Те допълват, че в решението на ЕСПЧ се съдържа упрек към националните съдилища, с оглед направената от тях преценка на тежестта на хомофобските подбуди за извършване на престъплението, респективно отразяването им с адекватна тежест при индивидуализиране на наказанията на подсъдимите. Именно това констатирано от ЕСПЧ нарушение на чл. 14 вр. чл. 2 от Конвенцията е преценено от касационната инстанция в рамките на процедурата по възобновяване по к.н.д. № 223/2023 г. на ВКС като съществено за неговото решаване и е довело до възобновяване на наказателното производство с цел преодоляването на пропуска.
Тричленният състав на ВКС констатира, че предходните съдебни инстанции са еднопосочни и последователни относно мотива за извършване на престъпното деяние, а именно – убийството е извършено по хомофобски подбуди. Изведени са въз основа на вярно установените факти, че подсъдимите заедно с други лица нееднократно са се събирали в Борисовата градина, за да нападат и нанасят побой на непознати, които те оприличавали на хомосексуалисти. Така се е случило и процесната вечер с тази разлика, че подсъдимите не само нанесли жесток побой на пострадалия, но и причинили смъртта му по особено мъчителен за него начин.
Според върховните съдии осъществената от въззивния съд оценъчна дейност съобразно разпоредбите на чл. 54 от НК и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, не търпи критика. Относно подсъдимия Георгиев като смекчаващи отговорността му обстоятелства са посочени чистото съдебно минало, добрата професионална характеристика, младата възраст, недоброто здравословно състояние. В полза на подсъдимия Кирчев са отчетени чисто съдебно минало, добри характеристични данни. Възрастта му правилно е интерпретирана като правно основание за редуциране на наказателната отговорност с оглед непълнолетието му. Посочените факти са надлежно съпоставени и с отегчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства – с младата възраст на пострадалия и с факта, че престъплението е резултат от системно извършвани от група, в която са участвали подсъдимите, нападения над лица, които подозирали в хомосексуална ориентация. Като отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на Георгиев е отчетен и фактът, че той е имал водещо агресивно поведение по време на побоя, както и че е претърсил трупа на пострадалия непосредствено след умъртвяването му, взел е мобилния телефон и го е ползвал след деянието. Изведени са като самостоятелно отегчаващо обстоятелство, обуславящо завишена обществена опасност на подсъдимите, подбудите за конкретното деяние и в мотивите на САС е визирано с достатъчна категоричност, че „безпричинната жестокост, проявена от подсъдимия към лице, което не само не е познавал, но и никога преди това не е виждал, както и обстоятелствата, при които е извършено престъплението – в съучастие, след предварително взето решение за физическо малтретиране на когото и да е, стига да отговаря на представите на подсъдимите за хомосексуалист, сочат на завишена степен на обществена опасност на подсъдимите като дейци“. Така че упрек към въззивния съд не може да се отправи в насока игнориране на хомофобските подбуди при анализа на обстоятелствата, относими към индивидуализиране на наказателната им отговорност.
Според върховните съдии, изпълнявайки изискванията да отмери законосъобразно и справедливо наказанието, САС правилно не е придал изключителна тежест и значимост на срока на наказателното производство и е изразил несъгласие с интерпретирането му от първоинстанционния съд като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. В решението на ВКС се казва, че и актуалната преценка на срока, в който се води наказателното производство срещу подсъдимите, не мотивира извода, че е нарушено правото на подсъдимите на справедлив процес, развил се в разумен срок.
Касационната инстанция приема, че апелативният съд е изпълнил изискванията за законосъобразно и справедливо определяне на наказанието и на двамата подсъдими и няма основание за намеса – било, проявявайки по-голяма снизходителност, било с връщане на делото на въззивната инстанция за утежняване положението на подсъдимите.