С Решение № 60154/08.12.2021 г. по наказателно дело № 390/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението на Апелативен съд – Бургас по в.н.о.х.д. № 214/2020 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Делото е образувано по касационен протест и по жалби на частните обвинители и граждански ищци срещу решението на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд – Бургас. С нея Пламен Д. и Тодор Н. са признати за невиновни за това, че действайки като подбудители и помагачи, в съучастие с Бойко С., умишлено умъртвили Димитър С., като убийството е извършено предумишлено, поради което са оправдани.
Тричленният състав на ВКС намира протеста и жалбите за основателни, макар и не по всички съображения, поддържани в тях. Основополагащ довод за неправилността на въззивното решение е неправилната оценка от решаващите съдилища на обясненията на свидетеля Бойко С., депозирани в качеството му на обвиняем по досъдебното производство, тъй като наказателното производство спрямо него е приключило с влязла в сила присъда и по това дело той участва като свидетел. Приобщените обяснения на това лице са оценени като единственото пряко доказателство за участието на двамата подсъдими в процесното деяние и в тази връзка са от особена важност за доказаността на обвинението, поради което е следвало да бъдат анализирани с особено внимание. Отделно, по въпроса за това, че Бойко С. е прекият извършител на убийството на Димитър С., е налице влязла в сила присъда, която се ползва с материална и формална доказателствена сила, обвързва и контролираните инстанции, поради което правилността ú не може да бъде подлагана на проверка в това производство. Апелативният съд е следвало да съобрази това обстоятелство в решението, включително и при оценката на приобщените обяснения на Бойко С., но същото не е било отчетено и съдът е направил изолирана от влязлата в сила присъда самостоятелна оценка на доказателствата, които подкрепят фактите за извършителската му дейност и тяхната обективност. За целите на производството съдът е следвало да анализира доказателствата, относими към обвинението, с което е бил сезиран, за подбудителството и помагачеството на подсъдимите Пламен Д. и Тодор Н., без да проверява депозираните от Бойко С. обяснения, на които е основана влязлата в сила присъда спрямо него, с каквито правомощия не разполага.
Върховните съдии приемат за основателно възражението, че въззивното решение се отличава с едностранчив подход при оценката на приобщените обяснения на Бойко С. като обвиняем. Апелативният съд е изложил детайлни съображения за доказателствата по делото, които не ги подкрепят, докато посочените от обвинението доказателства, които се намират в кореспонденция със същите, са игнорирани или анализът им е повърхностен и фрагментарен. Безспорно Бойко С. не е потвърдил обясненията си от досъдебното производство, в които съобщава за участието на двамата подсъдими, но това е така и по отношение на извършването на убийството и собственото му участие в престъплението, което не е било пречка въззивният съд да оцени обясненията му в тази им част за обективни и да им даде кредит на доверие. Един и същ аргумент е бил използван в подкрепа на противоположни изводи, което е неприемливо, поради използване на противоречиви подходи при проверката на обективността на доказателствата.
Апелативният съд е кредитирал показанията на свидетеля К., спрямо когото има приключило наказателно производство за лъжесвидетелстване по това дело, и е намерил, че обясненията на Бойко С. се опровергават от тези показания. Аргументацията на въззивния съд за това, че обясненията на Бойко С. са опровергани чрез показания на свидетел, за когото е установено, че дава неверни показания по същото дело по повод на същите факти, е неубедителна и неиздържана. Използването на тези показания за проверка и опровергаване на други доказателства е процесуално неиздържано като подход и представлява съществен процесуален порок в доказателствената дейност на апелативния съд, който ВКС не може да отстрани.
Върховните съдии приемат за недостатъчно аргументиран извода на въззивния съд за това, че обясненията на Бойко С. за участието на подсъдимите Пламен Д. и Тодор Н. не намират доказателствена подкрепа от нито едно доказателство. Дали наличните доказателства са достатъчни да обосноват обвинението и да изключат вероятността от други изводи по фактите е втори етап от дейността на съда. При всички случаи първият етап се отличава с комплексен доказателствен анализ, който не може да се извърши от ВКС, което би представлявало недопустима намеса при формирането на вътрешното убеждение на съд по фактите, какъвто е в правомощията си въззивният съд. Игнорирането на част от доказателствата по делото, превратният анализ и неправилна оценка на други съществени за обвинението доказателства по естеството си представлява съществено процесуално нарушение и води до отмяна на въззивния съдебен акт.