С Решение № 245/04.07.2023 г. по наказателно дело № 373/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 516/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно.
Делото е за втори път пред ВКС. Образувано е по касационна жалба на Мария Велева срещу решението на САС, с което е потвърдена първоинстанционната присъда на Софийския градски съд. С нея Мария и Свилен Велеви са признати за виновни в това, че на 11.02.2018 г. в ж. к. „Люлин“ в гр. София в съучастие като съизвършители умишлено умъртвили бащата на подсъдимата – Стефан Я. на 87 г., като деянието е извършено по особено мъчителен за пострадалия начин. На Мария Велева е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 г., а на Свилен Велев – за срок от 15 г. С решение на САС по в.н.о.х.д. № 1261/2020 г. присъдата е потвърдена. С решение от 23.05.2022 г. на ВКС е отменено решението на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. След връщането е постановено сега обжалваното въззивно решение.
Съдебният състав на ВКС приема жалбата за неоснователна. От касационната инстанция е разгледан на първо място доводът на жалбоподателя за „очебийно пристрастие на въззивния съдебен състав“. Критериите за осъществяване на правосъдието от независим и безпристрастен съд се извеждат от практиката на Европейския съд по правата на човека, който приема, че наличието на безпристрастност се определя според субективен тест, основан на личното убеждение на съдията в даден случай, а също и според обективен тест, който установява дали съдията е предложил гаранции, достатъчни да изключат всяко законно съмнение в това отношение от гледна точка на външния наблюдател. Според върховните съдии в конкретния случай липсват обективни данни, сочещи предубеденост на когото и да е от членовете на въззивния съдебен състав съобразно субективния тест. В рамките на обективния тест въззивният състав също е представил достатъчно убедителни гаранции на страните по делото, както и на обществото, които успешно да изключат всяко легитимно съмнение в това отношение, като се има предвид, че е обсъдил задълбочено основните възражения на защитата.
Некоректно е заявеното в жалбата, че съдът приел за установено авторството на деянието на база „този казал, онзи казал по улиците, в телевизията и т. н.“. Съдебният състав на ВКС констатира, че в мотивите действително е споменато телевизионното предаване „Съдебен спор“ по Нова телевизия, но не в смисъл на изказани в него и възприети от съда съждения за съпричастността на подсъдимата към убийството, а защото по съответния процесуален ред е установено, че няколко дни преди инкриминираната дата пострадалият се свързал с предаването, за да участва в него по повод делбата на апартамента, обяснявайки, че е във влошени отношения със семейството на дъщеря си и изразил желание чрез предаването тя да бъде принудена да му плати дял от съсобственото им жилище или да го напусне.
Не намира опора в доказателствената съвкупност по делото доводът за липса на преки и косвени доказателства. От показанията на свидетелката Йосифка Й. се въвеждат преки и първични доказателства. След като възприятията, за които свидетелства, са почерпени от първоизточника, предвид, че отивайки да хвърли боклука тя лично е възприела шума от удари от съседния на нейния апартамент, виковете на пострадалия: „Помощ, помощ, пребиват ме!“ и в същото време крясъците на подсъдимата: „Ще те пребия, докато не умреш, все ще те бия“, не може да се приеме за основателен доводът на защитата за липса на преки доказателства. Източник на преки доказателства са и обясненията на подсъдимия Велев, който, макар да отрича участието на съпругата си в убийството, потвърждава времето и мястото на извършването му в съответствие със заявеното от съседките на семейството. Показанията на основната свидетелка са преценени и в контекста на данните за съдържанието и времето на записа от разговора, който тя е провела с оператор на тел. 112, търсейки помощ за пострадалия, както и с показанията на полицейските служители, посетили мястото на инцидента. Свидетелката Велина Д. от предаването „Съдебен спор“ също е потвърдила пред съда, че пострадалият ѝ се оплакал, че дъщеря му го бие. Въз основа на съвкупността от преки и косвени доказателства, чиято достоверност е приета от въззивния съд да е извън всяко съмнение, законосъобразно, аргументирано и без следа от логически грешки е прието, че е налице единна и непрекъсваема верига от факти, обуславящи несъмнения извод за авторството на престъплението в лицето на двамата подсъдими.
Според съдебния състав на ВКС правилно е приложен и материалният закон. Въззивният съд убедително е извел прекия умисъл за двамата подсъдими да причинят смъртта на пострадалия, както и за квалифициращото обстоятелство, че са го умъртвили по особено мъчителен начин, от използваните различни оръжия, многобройността и силата на ударите в тялото му до степен да се чуват на площадката между апартаментите, тяхната насоченост по тялото и главата на жертвата, непреустановяването на побоя въпреки виковете на пострадалия за помощ и експертно установената изключителна болезненост на преживените от него увреждания и болки преди настъпване на смъртта. Законът е приложен правилно спрямо Мария Велева и относно квалифициращото нейната съучастническа дейност обстоятелство – убийство на баща от дъщеря.
Върховните съдии посочват, че при доказаното съизвършителство и вината на подсъдимата определеното ѝ наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 години по първата (най-лека) от трите санкционни алтернативи на чл. 116 от НК („лишаване от свобода“ от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна) се явява съответно на отчетената роля и степента на участието ѝ и на наличните отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, поради което не е явно несправедливо. Същото съответства на обществената опасност на конкретното деяние и на личността на подсъдимата.