С Решение № 306/31.08.2023 г. по наказателно дело № 963/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъда № 8/16.09.2022 г., постановена по в.н.о.х.д. № 61/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Герчо Рангелов срещу присъда № 8 от 16.09.2022 г. по в.н.о.х.д. № 61/2022 г. на Апелативен съд – Варна.
С решение по в.н.о.х.д. № 294/2020 г. на Апелативен съд – Варна е отменена присъдата по н.о.х.д. № 378/2019 г. на Окръжен съд – Шумен и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. С присъда от 15.12.2021 г. по н.о.х.д. № 77/2021 г. на Окръжен съд – Шумен Герчо Рангелов е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 118, вр. чл. 115 от НК (умишлено убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и тежка обида) и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 5 години.
С новата присъда по в.н.о.х.д. № 61/2022 г. на Апелативен съд – Варна е отменена първоинстанционната, като подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК (убийство, извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин), и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 години.
В касационната жалба се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправя се алтернативно искане за оправдаване, намаляване размера на наложеното наказание или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна.
Според тричленния състав на ВКС не са допуснати твърдените съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Не е налице и третото касационно основание – за явна несправедливост на наложеното наказание.
Върховните съдии приемат, че при постановяване на съдебния си акт, изцяло отговарящ на установените в процесуалния закон изисквания за съдържание, Апелативен съд – Варна е извършил цялостна проверка на оспорената пред него присъда. След извършване на самостоятелна оценка на събрания по делото доказателствен материал апелативният съд е възприел за установени приетите от първоинстанционния съд фактически положения. Доказателственият анализ, направен във въззивния съдебен акт, е правилен и в пълен унисон с изискванията на НПК за разкриване на обективната истина, вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, и внимателна проверка на всички събрани доказателства. Не е игнорирано нито едно доказателство или доказателствено средство, като доказателствените материали са обсъдени поотделно и в тяхната взаимна обвързаност.
Касационният състав не приема за основателно твърдението на касатора, че след изключването от доказателствената маса на посочените показания на полицейските служители, съдът е възприел фактическата обстановка, установена от първата инстанция, което означавало, че апелативният съд изцяло е изградил фактическите си изводи само въз основа на обясненията на подсъдимия. Върховните съдии сочат, че правилно и подробно мотивирано апелативният съд е изключил от доказателствената съвкупност тези части от свидетелските показания на полицейските служители, в които те преразказват съобщеното им от подсъдимия Рангелов при проведените оперативни беседи във връзка с направените от него самопризнания. В останалата част показанията на служителите на полицията са годен източник на доказателства и съдът ги е ценил с доверие по отношение на личните възприятия на свидетелите. Тричленният състав на ВКС е категоричен, че изключването от въззивната инстанция на отделни доказателствени източници, поради определени пороци, не води до задължителна промяна на фактологията, нито до изводи за недоказаност на обвинението. В случая съдът е приел, че механизмът на извършване на деянието и авторството на подсъдимия са установени по безспорен начин от събраните данни с останалите доказателствени средства, като неоснователно е твърдението, че изводите по фактите са базирани само на обясненията на подсъдимия.
Върховните съдии не приемат за основателна и тезата на касатора за липсата на достатъчно преки и косвени доказателства за съпричастността на подсъдимия към умъртвяването на Камен И., като сочат, че долните инстанции са събрали както преки, така и косвени доказателства досежно авторството на подсъдимия. В касационните мотиви се констатира, че съдът е приобщил към материалите по делото обясненията на подсъдимия, дадени в посочени в тези мотиви разпити на досъдебното производство, като аргументирано ги е кредитирал относно механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия. Даденият кредит на доверия на тези доказателствени източници е следствие от извършена от контролирания съд проверка с останалите доказателствени източници и способи за доказване.
Тричленният състав на ВКС мотивира неоснователност на възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 116 от НК, като се поддържа, че правилната квалификация на деянието е по чл. 118 от НК – убийство, извършено в състояние на силно раздразнение. Върховните съдии намират за правилен и обоснован извода на Апелативен съд – Варна, че деянието не съдържа обективните признаци на престъплението по чл. 118 от НК, и отхвърлят възражението на защитата за несъставомерност на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 от НК (убийство, извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин).
Върховните съдии намират, че не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание. Последното е справедливо определено, тъй като отговаря на обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител.