С Решение № 435/05.08.2024 г. по наказателно дело № 384/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъдата на Окръжен съд – Русе по в.н.о.х.д. № 690/2023 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Делото е образувано по касационен протест. С присъда на Районен съд – Русе Венцислав Ангелов е признат за виновен в това, че на 17.01.2022 г. в с. Ново село, обл. Русе, в условията на опасен рецидив извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично място – в кабинет на общопрактикуващия лекар Ивайло И., викал и отправял към него обиди и заплахи, поради което му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 1 година и 6 месеца. Оправдан е за това деянието да се отличава с особена дързост. Ангелов е признат за виновен и за закана с убийство и причиняване на лека телесна повреда на лекаря, като това заканване можело да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 1 година. Определено му е общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за 1 година и 6 месеца. С присъдата на Окръжен съд – Русе е отменена първоинстанционната и подсъдимият е изцяло оправдан.
Съдебният състав на ВКС приема протеста за неоснователен. За цялостния контрол на първоинстанционната присъда е проведено допълнително съдебно следствие, в рамките на което са проверени вече събраните доказателства, като с най-голяма значимост сред тях съдът е счел новоизвършеното предявяване, оглед и техническо експертно изследване на видеозапис от 17.01.2022 г. Извършена е по експертен път съпоставка между слухово и визуално възприятие на случилото се, което е позволило и направата на нови прецизни и пълни изводи по фактите. Основното различие на последните с изведените от първата инстанция се свежда до възприетия от окръжния съд момент на отправяне на инкриминираните изрази от подсъдимия, а именно след първоначално нанесени му удари с юмрук от страна на сочения като пострадал Ивайло И. и последвали в отговор на това действия на подсъдимия. От съществено значение е и фактически установената липса на противоправно поведение на подсъдимия до посочения момент освен заснемането на Ивайло И. без негово разрешение. Изяснената и възприета от окръжния съд по делото фактология не може да се приеме за резултат от непълна или превратна оценка на събраните доказателства, поради което и касационната инстанция приема за неоснователни поддържаните доводи за наличието на допуснато нарушение на процесуалните правила в тази насока.
По отношение на доводите за нарушение на закона в мотивите на ВКС се отбелязва, че според обвинителната теза хулиганската проява на подсъдимия се свежда до викове, отправени обиди и заплахи. Поради това именно тези прояви на подсъдимия са подлежали на несъмнено изясняване от съда, а установеното им реализиране не изначално, а по време и след физическото съприкосновение, започнало най-напред с действия на Ивайло И., е от съществено значение за последващата им правна оценка, пишат върховните съдии. Част от посочените като хулигански едва в протеста също укорими и несъмнено констатирани действия на Ангелов, получили негативната оценка на съда, но извършени преди физическото съприкосновение, а именно агресивното поставяне на въпроси към лекар на работното му място, неразрешеното заснемане и излъчване на разговора в социална мрежа, както и отказът да се напусне кабинета, в обвинителния акт не се твърди да са реализиращи престъплението и точно поради това те не могат за пръв път със съдебния акт да му бъдат вменени на мястото на изрично посочените обидни и заканителни реплики, за които единствено се сочи да са израз на хулиганската му проява.
Според тричленния състав на ВКС по оплакването за неправилно приложение на материалния закон и относно обвинението за закана с убийство следва да се акцентира отново на това, че без основание фактически приетото предшестващо увреждане на Ангелов чрез нанесените му два юмручни удара се игнорира от прокурора. Коректно в мотивите на атакувания съдебен акт са отразени всички реплики, изречени от подсъдимия с адресат Ивайло И., но е отказано оценяването им като заканителни по смисъла на чл. 144, ал. 3 и ал. 1 от НК поради това, че същите са резултат от ескалация на агресивното поведение на подсъдимия и в отговор на предходно нанесените удари спрямо него. Преценката в тази насока също е внимателно и прецизно изведена при отчитане не само на формално изреченото и сторено от подсъдимия, но при съпоставка с емоционалното му състояние, предхождащите действия на свидетеля Ивайло И., а също и произведения ефект върху последния. „Несъмнено извадени от този контекст и разгледани само при посочените в протеста обстоятелства, агресивните действия на Ангелов биха могли от обективна страна да се оценят по сочения от обвинението начин, но това не би било съответно на цялостния и обективен прочит на ценените от въззивния съд доказателства“, пише в мотивите на ВКС. Очертаната от обвинението деятелност на подсъдимия не би могла да се оцени и от субективна страна като заплашителна по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК.
„В обобщение и в отговор на доводите в протеста за недопустимото поведение и посегателство спрямо лекар, следва изрично да се отбележи, че действително поведението на подсъдимия е укоримо и неправомерно, но е недопустимо правната му оценка като закана с убийство, а също и като хулиганство в очертаната му от обвинението конкретна деятелност, установяваща се реализирана в рамките на приетата по делото фактология. Отделен е въпросът доколко е осъществено друго по-леконаказуемо престъпление, но същият не е поставен в протеста, а и обсъждането му е безпредметно при липсата на процесуално легитимирана по делото страна да поиска това, както правилно е отбелязал и въззивният съд“, констатират върховните съдии.