С Решение № 63/07.02.2023 г. по наказателно дело № 978/2020 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 11.09.2020 г. по в.н.о.х.д. № 185/2020 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението не подлежи на обжалване.
Касационното производство е второ поред и е образувано по касационен протест срещу решението на САС, с което е потвърдена първоинстанционната присъда на Софийския градски съд по н.о.х.д. № 3626/2016 г. С нея Валентин Димитров е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 и вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на „Топлофикация – София“ АД, като извършител в съучастие с Мая Атанасова присвоил чужди пари в размер на 4 424 800,82 лв., поверени му да ги управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери, представлява особено тежък случай и е извършено при условията на продължавано престъпление. Мая Атанасова е призната за невиновна за това, че като помагач в съучастие с Валентин Димитров умишлено улеснила подсъдимия да присвои чужди пари.
Тричленният състав на ВКС приема за неоснователни доводите в протеста за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани със събирането, анализа и оценката на доказателствата. Не могат да бъдат възприети твърденията, че начинът, по който проф. Атанас Тасев е бил назначен за вещо лице, е опорочен. Обстоятелството, че вещото лице е било посочено от защитника на подсъдимия само по себе си не води извод за предубеденост на експерта. Следвайки логиката на изложените аргументи в протеста, би се поставил въпросът за обективността и безпристрастността на вещите лица от петорната експертиза, тъй като те са назначени от орган на досъдебното производство, а на досъдебната фаза на процеса прокурорът освен обвинителна функция упражнява и функцията по ръководство и решаване. В този смисъл от значение е не кой е посочил вещото лице, а дали при изготвянето на експертното заключение то се е ръководило единствено и само от своите знания и опит, пишат върховните съдии. Според тях не отговарят на действителното положение и твърденията, че инстанционните съдилища не взели предвид доказателствата относно избягване на правилата за провеждане на обществените поръчки посредством привидното фрагментиране на доставките чрез разбиване на цели и неделими изделия на съставните им части. В тази насока е основателно възражението на защитата на Мая Атанасова, че в обвинителния акт не е указано по коя от сделките кое изделие е било доставено фрагментирано и на какви части, по чие нареждане е сторено това и как това е повлияло върху увеличението на цената. Същата констатация е направил и въззивният съд, като е приел, че така формулиранитe фактически обстоятелства по обвинението са неясни и недостатъчни, така че подсъдимият Димитров да може да упражни пълноценно правото си на защита.
Върховните съдии не споделят тезата, че инстанционните съдилища са пропуснали да коментират факти по делото, чийто обективен анализ би довел до извода, че действията на подсъдимите били насочени към избягване на правилата за провеждане на обществени поръчки. Освен това тричленният състав на ВКС пише в мотивите си, че от принципна гледна точка обстоятелството дали подсъдимият Димитров е допуснал нарушения на ЗОП при избора на фирми – доставчици на оборудване за топлопреносната мрежа, е неотносимо към повдигнатото му обвинение по чл. 203 вр. чл. 201 от НК, тъй като нарушаването на служебни задължения, произтичащи от закон, подзаконов нормативен акт или длъжностна характеристика, не е елемент от обективната страна на това престъпление. При наличието и на други изисквани от закона предпоставки то би могло да представлява престъпление, улесняващо присвояването, каквато хипотеза в случая не е налице.
При установената фактическа обстановка е законосъобразен изводът за липса на осъществено от подсъдимия Димитров престъпление по чл. 203 вр. чл. 201 от НК. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 201 от НК – „присвояване“, се изразява в разпореждане от страна на длъжностното лице с вещи, пари или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази и управлява, като със свои. Юридическото разпореждане от страна на длъжностното лице с предмета на престъпление е винаги в полза на трето физическо или юридическо лице. При това разпореждане собствеността върху имуществото преминава в полза на третото лице, което преминаване следва да е окончателно и безвъзмездно. Ако сделката, с която се осъществява акт на разпореждане, е възмездна, не се осъществява присвояване. В случая са инкриминирани 152 доставки на изделия за топлопреносната мрежа, които са реални. Срещу заплатените средства са доставени стоки, постъпили в складовете на топлофикационните райони, като са издадени и съответните данъчни фактури, пишат върховните съдии.
Доводите, че подсъдимите са използвали сключването на 152 икономически неизгодни за „Топлофикация – София“ АД сделки с цел присвояване на парични суми, собственост на дружеството, не могат да бъдат споделени. Като аргумент за неизгодност на сделката се сочи заплащането на доставените стоки на по-висока от средната пазарна цена. Както правилно е отбелязал в мотивите си първоинстанционният съд, тази обвинителна теза е лишена от съдържание, тъй като изначално не се сочи каква е била средната пазарна цена за всяко изделие. Освен това, след като към инкриминирания период в страната не е имало други производители или вносители на изделия, предназначени за ремонт на топлопреносната мрежа, не може да бъде направен извод, че е било възможно „Топлофикация – София“ АД да сключи сделките за доставка при по-изгодни условия.
Престъплението по чл. 201 от НК е резултатно, подчертават върховните съдии, тъй като от действията на длъжностното лице, с които то противозаконно се разпорежда с повереното му чуждо имущество, произтича щета. Във всички случаи размерът ѝ следва да бъде безспорно установен, тъй като тя се явява елемент от обективната страна на престъплението. Неустановеният по несъмнен начин размер на предмета на престъпление не позволява да бъде направен извод, че е осъществено и изпълнителното деяние на престъплението по чл. 203 вр. чл. 201 от НК, доколкото се твърди, че е присвоена именно сума, с която е надвишена средната пазарна стойност на доставените стоки.