С Решение № 294/16.05.2024 г. по наказателно дело № 1090/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решение от 09.10.2023 г. по в.н.о.х.д. № 94/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното наказание и съдебното решение е публикувано.
Делото е образувано по касационни жалби на Венцеслав Караджов и на защитника му.
С присъда по н.о.х.д. № 1598/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив подсъдимият е признат за виновен за това, че на 15.05.2016 г. в гр. Пловдив предумишлено умъртвил родителите си с особена жестокост и с користна цел. Наложено му е наказанието „доживотен затвор“. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от наказанието е приспаднато времето, през което е бил задържан. С решение по в.н.о.х.д. № 46/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив присъдата е изменена относно приложението на чл. 59 от НК. С решение по к.н.д. № 200/2021 г. на ВКС е отменено изцяло решението на Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. При новото разглеждане е постановено решение по в.н.о.х.д. № 290/2021 г., с което е изменена присъдата в частта ѝ относно приложението на чл. 59 от НК. С решение на ВКС по к.н.д. № 619/2022 г. решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане.
Със сега обжалваното решение на Апелативен съд – Пловдив е изменена присъдата в частта ѝ относно приложението на чл. 59 от НК.
Съдебният състав на ВКС приема касационните жалби за неоснователни. Съдържанието на въззивния съдебен акт дава възможност да се проследи процесът, по който проверяваният съд е формирал вътрешното си убеждение относно доказателствената обезпеченост на обвинението, изводите му по приложимото право и съответното наказание. В логична последователност е изложил фактите, които е счел за доказателствено подкрепени, свързани с времето, мястото и механизма на осъществяване на убийството, начина, по който деецът се е придвижил до имота, влязъл е в двора, а след това и в жилището на пострадалите, както и вида на използваното за умъртвяването на жертвите оръжие, посоката на изстрелите, мястото, на което се е намирал извършителят при тяхното произвеждане, положението на пострадалите при получаване на нараняванията, оттеглянето на подсъдимия от местопрестъплението и заличаването на следите, които биха го свързали с деянието.
В мотивите си върховните съдии констатират, че въз основа на всички изложени доказателства въззивната инстанция е достигнала до логичния извод, че родителите на подсъдимия са убити след 19,00 ч. на 15.05.2016 г. Установявайки времето на извършване на деянието, апелативният съд е приел, че негов автор е Венцеслав Караджов и че е оборено алибито му за времето от 19,00 ч. до 22,00 ч. на 15.05.2016 г. До този извод въззивната инстанция е достигнала след задълбочен, прецизен и обективен анализ на показанията на съпругата на подсъдимия и неговата тъща, както и на изготвени веществени доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, и по-конкретно записи на разговори, проведени между двете свидетелки, някои от тях и с участието на непълнолетния син на подсъдимия. Верни са и изводите на въззивния съд, че подсъдимият е познавал навиците на родителите си и е знаел, че след 19,00 часа те се прибират в къщата си, за да вечерят и гледат телевизия, и че обикновено по това време не ги посещават съседи и приятели, които биха го заварили на местопрестъплението.
Обоснован е изводът за това, че при осъществяване на убийството е използван шумозаглушител, поставен на пистолета. „Установяването на посоченото обстоятелство е от съществено значение, тъй като доказва, че извършителят предварително се е подготвил за извършване на престъплението, като си е набавил средство за предотвратяване на възможността някой от съседите или от работещите в подстанцията, граничеща с имота на пострадалите, да чуе изстрелите, а това обосновава извода, че деянието е предварително подготвено, т. е. то е предумишлено“, пишат върховните съдии. Според тях се установява съществуването на различни възможности подсъдимият да се снабди с патрони от вида на използваните за убийството, като от значение е най-вече фактът, че такива са открити в дома му. Това обстоятелство правилно и логично е преценено от въззивния съд като част от веригата от косвени доказателства, обосноваващи обвинението по отношение авторството на деянието.
Правилно и законосъобразно въззивният съд е достигнал до заключението, че намереният на местопроизшествието „кози крак“ принадлежи на подсъдимия, като е използвал за доказателствена основа показанията на съдружника на Караджов в общата им фирма, която предоставяла дърводелски услуги. Логичен е изводът на въззивния съд, че отсъствието на следи от подсъдимия на местопроизшествието, в това число и по щангата „кози крак“, с която е разбита вратата, и по катинара, може да бъде обяснено с това, че същият предварително е взел мерки да не остави такива, които биха го уличили в извършването на деянието. От друга страна, предварителното приготвяне на металната щанга е индиция за това, че извършителят е бил добре запознат с вида и материала, от който е направена входната врата на жилището, с начина на заключването ѝ, а с оглед на това е бил наясно с възможността тя да бъде лесно разбита с „кози крак“. Според върховните съдии логичен е и изводът, че подсъдимият, макар и единствен наследник на пострадалите, не е бил готов да чака откриването на наследството по естествен път и доказателство за това са усилията му в годините по всякакъв начин (чрез завеждане на граждански и наказателни дела, сигнали до административни органи, непрекъснати скандали и разправии и т. н.) да принуди пострадалите да го признаят за едноличен собственик на целия имот.
В решението на ВКС се обобщава, че апелативният съд, анализирайки задълбочено и в пълнота доказателствената съвкупност, е достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимият не само е имал мотив да осъществи деянието, но е разполагал и с обективна възможност да го извърши, подготвил се е за това и е осъществил престъплението. Законосъобразни са и изводите на въззивната инстанция относно наличието на всички квалифициращи елементи от състава на престъплението.
Според касационния състав наложеното наказание „доживотен затвор“ отговаря на изискванията за законоустановеност и справедливост. Отчетено е обстоятелството, че подсъдимият е осъществил едно от най-тежките престъпления, предвидени в НК – умишлено умъртвяване на човешко същество, като в конкретния случай лишените от живот са две лица. Извършеното деяние е и най-морално укоримата човешка проява – убийство на родителите, хората, които са създали и отгледали подсъдимия, осигурили са му възможност за получаване на образование, помогнали са му да създаде удобно и просторно жилище за собственото си семейство, пренебрегнали са своите нужди пред неговите, примирили се да живеят в мизерни условия, което се е оказало недостатъчно за техния син. Особената тежест на конкретното деяние е обусловена и от подбудите и мотивите на подсъдимия за неговото извършване – изцяло финансови. Начинът, по който са умъртвени жертвите – с изпразване в телата им на целия пълнител на пистолета, с последни контролни изстрели от упор в лицето на майката и шията на бащата, основателно окачествен от предходните съдилища като екзекуция, сам по себе си разкрива високата степен на обществена опасност не само на деянието, но и на самия деец. Фактът, че извършителят е полицейски служител, призван да спазва закона и да защитава гражданите от престъпления, също определя деянието като изключително тежък случай на убийство. Използването от подсъдимия на професионалните му умения и знания като полицай, в разрез със задълженията му като пазител на законността, основно за да подготви престъплението, да го извърши и да прикрие следите си, го характеризира като особено опасен за обществото индивид.