С Решение № 131/17.03.2025 г. по наказателно дело № 54/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 124/2024 г. на Апелативен съд – Бургас. Решението е окончателно.
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Георги Вълев срещу решението на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 637/2023 г. на Окръжен съд – Сливен. С нея Георги Вълев е признат за виновен в това, че на 27.04.2023 г. умишлено умъртвил рождения си син Райчо Р. (на 40 години) чрез нанасяне на прободно-порезни рани с нож. Наложено му е наказанието „лишаване от свобода“ за 15 години. Оправдан е по обвинението да е извършил деянието с особена жестокост.
Съдебният състав на ВКС приема жалбата за неоснователна. Апелативен съд – Бургас е констатирал всички съществуващи противоречия в гласните доказателствени средства и е положил дължимите процесуални усилия за преодоляването им и разкриването на обективната истина. Събраният доказателствен материал е проверен чрез съпоставянето му със заключенията на съдебномедицинските експертизи и обективните находки. Поведението на подсъдимия е анализирано и във връзка с предхождащите убийството събития. В резултат на законосъобразно осъществената дейност по събиране и проверка на доказателствата въззивната инстанция е достигнала до фактическото заключение, че пострадалият не е осъществил насилие или друго противозаконно действие с възможни тежки последици, което да афектира подсъдимия, нито е осъществил противоправно нападение спрямо него или негови близки.
По отношение на първото спорно обстоятелство по делото – дали Райчо Р. е ударил баща си преди да напусне помещението, в което са седели, решението на Апелативен съд – Бургас е надлежно мотивирано. Съдът е дал вяра на твърденията на съпругата на пострадалия и двете ѝ деца, че не е имало физическо съприкосновение, като ги е обсъдил критично и ги е съпоставил с останалите налични данни. Съобразил е, че докато показанията на съпругата и децата са еднопосочни, подсъдимият и брат му Владимир Г. си противоречат. Правилно въззивният съд е приел, че при преценка на достоверността на показанията може да ползва и медицинското заключение, според което липсват травми по тялото и главата на подсъдимия.
По отношение на второто спорно обстоятелство по делото – причината, поради която Райчо Р., след като си е тръгнал от дома на родителите си, се е оказал обратно в коридора, върховната инстанция намира за правилен извода на въззивния съд, че пострадалият е бил издърпан обратно от свидетеля Владимир Г. Фактът е установен въз основа на показанията на съпругата и децата на Райчо Р., които са последователни и категорични. Апелативен съд – Бургас не е допуснал процесуални нарушения при установяване на обстоятелството, че пострадалият не се е озовал по своя воля обратно в къщата, а е бил издърпан от Владимир Г., който го е последвал извън стаята с агресивни намерения. Апелативната инстанция, в съответствие със защитната позиция, не е кредитирала твърденията, че Владимир Г. е биел пострадалия с юмруци, но надлежно е изяснила обстоятелството, че го е блъскал и дори го е повалил за кратко.
Адекватен отговор е получило и възражението, че деянието не би могло да е осъществено с пряк умисъл, тъй като липсва мотив. Тричленният състав на ВКС констатира, че инстанциите по фактите са установили причината за убийството с помощта на многобройните свидетелски показания и заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза. Въззивният съд подробно е разяснил, че поведението на подсъдимия е повлияно от съчетанието на кумулиран по време на дългогодишни конфликти гняв и характеровите му особености, а скандалът в конкретната вечер е послужил като повод.
Апелативният съд е констатирал, че обясненията на подсъдимия в смисъл, че синът му се е надвесил застрашително над него, не отговарят на обективната истина, а обстановката е била различна – Райчо Р. е бил изблъскан от Владимир Г. с гръб към хладилника и саксиите с разсад. Според върховните съдии въззивният съд напълно адекватно е отдал съществено значение и на характера на действията на подсъдимия, които не са отбранителни. Съобразено е съдебномедицинското заключение за вида на нараняванията, което опровергава тезата за причиняване на смъртта при неизбежна отбрана (действителна или мнима). „Дълбочината и локализацията им не съответстват на описаните от подсъдимия безразборни движения. Защитното размахване на ножа би причинило плитки и безразборни наранявания. Възможността Вълев погрешно да е оценил ситуацията и да е решил да се отбранява също не намира опора в установената фактическа обстановка“, пише в мотивите на ВКС.
Касационната инстанция намира за неоснователно и оплакването за явна несправедливост на наказанието, аргументирано с възрастта на подсъдимия и причините за осъществяване на деянието. Смекчаващите обстоятелства не са многобройни и никое от тях не е изключително. Подсъдимият е в активна възраст, към датата на деянието е бил на 60 години, т. е. не може да бъде определен като престарял и немощен индивид. Причината за извършване на деянието, надлежно разкрита от въззивната инстанция, обобщено може да бъде определена като дългогодишни конфликтни взаимоотношения, за които подсъдимият е не по-малко отговорен от пострадалия.