С Решение № 121/10.03.2025 г. по наказателно дело № 71/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) възобновява наказателното производство, отменя решението по в.н.ч.х.д. № 4669/2018 г. на Софийския градски съд (СГС) и отменя присъдата по н.ч.х.д. № 11975/2015 г. на Софийския районен съд (СРС), като прекратява наказателното производство по повдигнатото с тъжба от Стоян Мавродиев обвинение за клевета срещу Росен Босев.
Делото е образувано по искане за възобновяване на производството срещу Росен Босев, подадено от главния прокурор въз основа на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Босев с/у България“, с което е констатирано нарушение на чл. 6 и чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).
С присъда на СРС Росен Босев е признат за виновен в това, че на 15.01.2015 г. при участие в телевизионно предаване разгласил позорно обстоятелство за Стоян Мавродиев в качеството му на длъжностно лице, председател на Комисията за финансов надзор (клевета на длъжностно лице, нанесена публично и разпространена чрез средства за масова информация). На основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ от 1000 лв. С решение на СГС присъдата е изменена, като подсъдимият е признат за виновен и в приписването на престъпление на частния тъжител.
Съдебният състав на ВКС намира искането за възобновяване за основателно. С решението по делото „Босев срещу България“ е прието, че страната ни е допуснала нарушения на чл. 6, § 1 и на чл. 10 от Конвенцията. Според европейските съдии правото за справедлив процес на осъдения е накърнено, тъй като въззивният съдебен състав, в частност – неговият председател, не е бил безпристрастен при разглеждане на делото по обжалване на присъдата, с която Росен Босев е осъден за клевета. В преценката на ЕСПЧ залегнали двата основни принципа, утвърдени в неговата практиката – субективен и обективен, като субективният изразява личните пристрастия и предубеденост на съдията по конкретното дело, докато обективният – предложените от националния съд достатъчно гаранции за изключване на всяко основателно съмнение у страните за неговата безпристрастност. Съдът изрично е отбелязал, че субективният подход не е проявен по конкретното дело и безпристрастността на съдия „П. К.“ (цитат от решението) не се поставя под съмнение. Обективният подход обаче е разгледан през призмата на националната процедура. Преценено е, че според българската съдебна практика въпросите за отвод на въззивен състав могат да бъдат поставени за решаване с касационната жалба и по този начин да бъде удовлетворено или разсеяно убеждението на участник в процеса за предубеденост на предходния съд; и тъй като решенията по дела за клевета са изключени ex lege от касационен контрол, а прокурорът е отказал да направи искане за възобновяване, „недостатъците на процедурата по отвод, следвана от СГС, не са могли да бъдат отстранени от по-висша инстанция“. На това основание ЕСПЧ заключава, че съставът на въззивния съд не е бил безпристрастен по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Върховните съдии уточняват, че решенията на ЕСПЧ, както и всяко друго съдебно решение на национален съд, подлежат на изпълнение, а мотивите трябва да разкриват вътрешното съдийско убеждение по убедителен и логичен начин така, че да бъде разбрана действителната воля на съда. В коментирания акт съставът на ЕСПЧ не е развил своето съдийско убеждение по дължимия съвременен стандарт, пише в решението на ВКС. Мотивите не дават ясен и убедителен отговор за действителните съображения, според които е прието нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, защото субективният подход не е проявен по делото според европейските съдии, а обективният подход е приложен при неубедителни съображения, според които националната процедура била недостатъчна да удовлетвори породеното у жалбоподателя съмнение за пристрастие спрямо въззивния съдебен състав, понеже страните не разполагали с право на касационна жалба. Сходен е подходът и за приетото нарушение на чл. 10 от Конвенцията. От изложението не могат да бъдат открити действителните съображения на ЕСПЧ защо осъждането на журналиста Росен Босев е представлявало държавна намеса в упражняването на свободата му на изразяване, която не е била „необходима в едно демократично общество“ и не е преследвала „легитимна цел“.
Касационната инстанция посочва: „Независимо от липсата на нужни качества решението на ЕСПЧ окончателно признава нарушение на чл. 6, § 1 и на чл. 10 от ЕКПЧ от страна на българската държава. Настоящият съдебен състав на ВКС счита, че решението по делото „Босев срещу България“ има съществено значение за приключилото наказателно производство от частен характер по обвинение за клевета. Това задължава висшата инстанция да възобнови наказателното дело и да го изпрати на въззивната инстанция за повторното му разглеждане от законен съд“. В решението се пояснява, че възобновяването на делото възстановява висящността на процеса с обвинение от частен характер. Обвинението е за квалифицирана клевета. Давността за наказателно преследване е 3 години, а абсолютният давностен срок е изтекъл на 15.07.2019 г. С възобновяване на наказателното производство от частен характер и отмяна на въззивното решение от 21.05.2019 г. се оказва, че производството може да продължи само по изричното искане на подсъдимия, в противен случай делото се прекратява поради настъпилата давност. В съдебното заседание пред ВКС защитниците на Росен Босев са направили искане за прекратяване на производството по делото. По този начин осъденият се възползва от законовата възможност да не се провежда дело по повдигнатото му обвинение от частен характер. С настъпване на погасителната давност за наказателно преследване държавата губи правомощието си да осъди извършителя на престъплението. В мотивите на касационната инстанция се казва, че предвид направеното пред ВКС процесуално искане висящото наказателно производство следва да бъде прекратено, а постановената първоинстанционна присъда – отменена. Ето защо делото не следва да се изпраща на въззивния съд за повторно разглеждане.
Наложената с присъдата административна глоба е била заплатена. С решението си ЕСПЧ е съобразил това обстоятелство и е присъдил на жалбоподателя да бъде изплатено обезщетение от българската държава в размер на 511,29 евро, представляваща еквивалент на глобата, платена в резултат на производството за клевета. С това имуществените взаимоотношения между жалбоподателя по делото на ЕСПЧ и българската държава са изцяло уредени и не се дължи друга престация на отпаднало правно основание след отмяна на присъдата, допълват върховните съдии.