С Решение № 82/23.09.2022 г. по наказателно дело № 243/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 681/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС), като заменя наказанието доживотен затвор, определено на Викторио Александров за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 12 от НК, с лишаване от свобода за срок от 20 години, както и по отношение на наложеното общо наказание, като заменя доживотния затвор с лишаване от свобода за срок от 20 години. На основание чл. 24 от НК увеличава срока на наложеното най-тежко наказание лишаване от свобода на 30 години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия срещу решението на САС, с което е изменена присъда на Софийския градски съд, като са увеличени наказанията за престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК от 1 г. на 3 г. лишаване от свобода, за престъплението по чл. 116, ал. 1 от 20 г. лишаване от свобода на доживотен затвор, съответно е увеличено и наложеното общо най-тежко наказание. Присъдата е потвърдена в останалата част. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 29.10.2018 в гр. София в жилището ѝ умишлено умъртвил Дарина М., като е осъден на 15 г. лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че на същата дата умишлено умъртвил Никол А., негова рождена дъщеря, малолетно лице, което се намира в безпомощно състояние, като е осъден на доживотен затвор. Признат е за виновен и в това, че на същата дата принудил таксиметров шофьор да извърши нещо, противно на волята му, като е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 г. Наложено му е най-тежкото от така определените наказания – доживотен затвор.
Според съдебния състав на ВКС касационните жалби са основателни по отношение на оплакването за явна несправедливост на наказанието доживотен затвор. Въззивният съд е определил вида на санкцията след попълване на доказателствения материал с достатъчно данни за деянието и дееца, но съвкупната им преценка не дава основание за извод, че наложеното най-строго наказание е адекватно, пишат в мотивите си върховните съдии. Не е изложена убедителна аргументация за възприетата изключителна тежест на извършеното престъпление по чл. 116 от НК (убийството на детето). „Недопустимо е решението за доживотна изолация на извършителя да се основава на неговите характерови особености, разгледани като криминогенен фактор извън конкретно осъщественото престъпление. Констатациите на експертите психиатри и психолози за прекомерно желание да се налага, за незачитане на чуждата индивидуалност и за склонност към манипулации чрез представянето си като жертва не са в подкрепа на тезата за изключителна тежест на осъщественото деяние, а могат да обосноват единствено необходимостта от повече усилия за постигане на поправянето и превъзпитанието на Александров. От посочените в решението съображения по повод санкцията за убийството на детето Никол може да бъде споделен изводът, че наличието на четири отделни по-тежко квалифициращи признака съставлява отегчаващо обстоятелство. Този довод не е достатъчен, за да бъде наложено най-тежкото наказание“, се казва в решението. Следва да се държи сметка и за установените смекчаващи обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало, младата възраст, трудолюбието, самопризнанията, искреното съжаление за извършеното. Според върховните съдии е безспорно, че престъплението е с висока степен на обществена опасност, но тъй като тежестта му не е изключителна по смисъла на чл. 38а, ал. 2 от НК, наложеното наказание доживотен затвор следва да бъде заменено с лишаване от свобода в максималния срок от 20 години. Промяната на най-тежката от определените санкции предпоставя и изменение на решението на САС в частта, с която е наложено общо наказание, като доживотният затвор бъде заменен с лишаване от свобода за срок от 20 години.
В решението на ВКС се подчертава обаче, че две от престъпленията на Александров имат за резултат отнемането на човешки живот, т. е. представляват посегателство срещу общественото благо, ползващо се с най-висока степен защита. Убийството на Дарина М. е съпроводено с допълнителни отегчаващи обстоятелства, каквито са младата възраст на жертвата, това, че е майка на собственото му дете, навършило година само преди седмица. Въпреки че е имал на разположение повече от осем часа, подсъдимият не е успял да намери социално приемлив изход от трудната ситуация, а вместо това е извършил още престъпления, като упражнил принуда по отношение на таксиметровия шофьор и убил малката Никол, след това се самонаранил. „Отнемането на живота на детето, което е обичал и за което се е грижел, като единствен начин за упражняване на контрол сочи на сериозен дефицит на вътрешния ресурс на подсъдимия, което ще затрудни отстраняването от съзнанието му на отрицателните нагласи, възгледи и ценности и възпитаването на тяхно място на нови, обществено приемливи“, категорични са върховните съдии. Според тях за постигане на целите по чл. 36, ал. 1 от НК и с оглед изключителната морална укоримост на поведението на Александров наложеното му общо най-тежко наказание е недостатъчно справедливо. Следва да бъде увеличено с една втора и подсъдимият да изтърпи общо лишаване от свобода за срок от 30 години.