С Тълкувателно решение № 1/2019 г. от 02.12.2019 г. по Тълкувателно дело № 1/2019 г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
1.Задължението по чл. 350, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето ú.
Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето ú и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.
2.Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето ú, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Тълкувателното дело е образувано поради констатирана противоречива практика на състави на ВКС по чл. 290 от ГПК.
Първият поставен по тълкувателното дело въпрос е „От кой момент възниква и става изискуемо задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, от кой момент работодателят изпада в забава за изпълнението му, кога и как той се освобождава от последиците на тази забава?“.
В мотивите се посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл. 350 от КТ и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (Наредбата) за работодателя възникват две задължения – да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата книжка на работника или служителя. Двете задължения са свързани и обусловени. Изпълнението им следва да е „незабавно“, т. е. веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Този срок за предаване на трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение е императивно определен. „Когато работникът или служителят е предал предварително трудовата си книжка на работодателя и тя е в негово държане, задълженията на работодателя да я оформи и да я предаде ще станат изискуеми в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. При неизпълнение той изпада в забава от същия ден“, категорични са върховните съдии. Ако работникът или служителят предаде трудовата си книжка на работодателя след деня на прекратяване на трудовото правоотношение, задълженията на работодателя да я оформи и предаде ще станат изискуеми в деня, в който тя му е предадена. Ако по някаква причина работодателят не изпълни в същия ден задълженията си, той изпада в забава. В тълкувателното решение пише още, че във всички случаи, за да се освободи работодателят от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.
Вторият въпрос, на който дава отговор тълкувателното решение, е „Кога е налице незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ и кога възниква правото на работника или служителя да получи, съответно – задължението на работодателя да заплати, обезщетението по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ?“.
В мотивите се посочва, че когато трудовата книжка се намира в работодателя, той е длъжен да създаде необходимата организация, за да я предаде надлежно оформена в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Ако в тази хипотеза той забави вписването, считано от деня на прекратяване на трудовото правоотношение той дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата работодателят следва в петдневен срок да поиска от работника или служителя да му предостави трудовата си книжка за вписване на настъпилите изменения в трудовото правоотношение. След като я получи, следва да попълни данните и да я предаде на работника или служителя незабавно, в деня на предоставяне на трудовата книжка. Ако забави вписването, от деня на предоставяне на трудовата книжка той дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ.
Върховните съдии подчертават, че неправомерното задържане на трудовата книжка може да доведе до ограничаване на конституционното право на труд, защото без нея работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, както и до ограничаване на негови социално осигурителни права с оглед невъзможността да получава обезщетения за безработица. „Причинените на работника или служителя вреди в резултат на това задържане подлежат на обезщетяване съгласно чл. 226, ал. 2 от КТ при наличие на следните четири предпоставки: прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя, наличие на причинени вреди и причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на задържане на трудовата книжка“, се казва в мотивите.