С Решение № 256/27.03.2019 г. по наказателно дело № 985/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя въззивна присъда от 19.07.2018 г. на Апелативен съд – Варна по в.н.о.х.д. № 188/2018 г., като оправдава подсъдимия Виктор Панайотов по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 11 от НК за квалифициращото обстоятелство деянието да е извършено по хулигански подбуди и намалява наложеното наказание за извършеното от него престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 от НК от 18 на 16 години „лишаване от свобода“. Оставя в сила присъдата в останалата ú част. Решението е окончателно.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наказанието.
Делото е образувано по жалби срещу въззивната присъда, подадени от подсъдимия и от двамата частни обвинители и граждански ищци.
С присъда по н.о.х.д. № 627/2016 г. на Окръжен съд – Варна подсъдимият Панайотов (охранител в дискотека) е признат за виновен в това, че на 28.11.2015 г. в гр. Девня умишлено умъртвил Мартин К. и на основание чл. 115 от НК и чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години, като е оправдан по обвинението деянието да е извършено с особена жестокост и по хулигански подбуди. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на двамата граждански ищци и частни обвинители по 130 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди.
С въззивната присъда първоинстанционната е отменена в наказателно-осъдителната ú част, като е постановена нова присъда, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъплението с особена жестокост и по хулигански подбуди и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 години.
Тричленният състав на ВКС приема, че жалбата на частните обвинители е неоснователна, а тази на Виктор Панайотов се явява частично основателна.
Според върховните съдии е неоснователно твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Не е основателен доводът, че при установени противоречия в доказателствената маса, не са изложени ясни и убедителни съображения в подкрепа на кредитираните доказателства, въз основа на които е установена фактическата обстановка по делото. ВКС приема за неоснователно и твърдението за липса на дължим доказателствен анализ при постановяването на въззивната присъда.
В решението на ВКС пише, че в рамките на установените факти материалният закон е приложен правилно по отношение на квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК (деянието да е извършено с особена жестокост). Върховните съдии не се съгласяват само с тезата на въззивния съд, че убийството е извършено по хулигански подбуди. За да обоснове тази правна квалификация, въззивният съдебен състав е изложил пестеливи мотиви, като е акцентирал върху факта, че действията на подсъдимия по нанасяне на удари с нож спрямо пострадалия не са целели да го засегнат лично, а поведението му е било породено от хулигански подбуди. В мотивите на ВКС се посочва, че за да е извършено убийството по хулигански подбуди е необходимо с поведението си деецът да покаже явно неуважение към обществото, грубо и демонстративно нарушаване на обществения ред и пренебрегване на установените правила и норми, при което самият мотив за извършване на деянието да е хулигански, като е възможно тези действия да предхождат или съпътстват извършването на деянието. „В конкретния случай деянието е извършено по време на конфликт между две групи лица, който е предшестван от лична комуникация между част от тях, която е и причината за последвалия сблъсък с участието на подсъдимия. Последното не сочи на хулигански подбуди у подсъдимия като мотив за извършване на деянието, тъй като причините за действията му по умъртвяване на пострадалия са конкретни и лични и в този смисъл убийството не е било стимулирано и не се явява последица от негови хулигански действия, каквито по делото не са установени той да е извършвал. От фактите по делото се установява, че действията на подсъдимия спрямо пострадалия са имали ясно установен мотив, свързан с предходната им проява в дискотеката, в която той е работел като охранител, което е несъвместимо с квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 11 от НК и налага подсъдимият да бъде оправдан по това обвинение, което е в правомощията на ВКС“, категорични са върховните съдии.
Основателно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, пишат върховните съдии. Те споделят извода на въззивния съд за завишена обществена опасност на деянието, изведена от механизма на извършването му и характеристиката на конкретното посегателство, която се отличава с агресия и бруталност на нападението срещу жертвата. „Едновременно с това тезата на съда за завишена степен на обществена опасност на подсъдимия като личност не може да бъде споделена“, пишат съдиите от ВКС. Те посочват, че Панайотов е млад човек, неосъждан, трудово и семейно ангажиран, баща на малолетно дете, който показва критично отношение към извършеното деяние. Подсъдимият е с добри характеристични данни, като поведението му след извършване на деянието по личното му явяване в съответното полицейско управление с признание за участието в инцидента следва да бъде отчетено в негова полза при реализацията на наказателната му отговорност. Оправдаването на подсъдимия по обвинението за хулигански подбуди при извършване на убийството също следва да се отчете в насока редуциране на размера на наложеното наказание. Поради това тричленният състав на ВКС намира, че наказанието следва да се намали от 18 на 16 години „лишаване от свобода“, като така определеният размер се явява съответен на тежестта на извършеното деяние и е максимално справедлив като вид санкция, която ще способства за поправянето и превъзпитанието на дееца.